Както вред борбата почена с молитви,

с надежди и песни и свърши с погром.

Батак се предаде, уви, пълзишком,

Копривщица легна при първата буря,

топът черешови не спаси Клисура

с високите урви; бледната зора

видя в кръв и в пламък Средната гора,.

Панагюрци храбри след десет дни горди

откриха вратите на мръсните орди;

Каблешков-героят, таз душа вулкан,

биде фанат пленник чрез един аркан

от селяне прости и лъвът Бенковси,

туй смешенье странно от Левски и Раковски,

загина юнашки въз една река,

издаден не казвам от коя ръка,

защото срамът ми изгаря челото...”

 Из “Епопея на забравените”  

На 20 април 1876 година в Копривщица с написването на “Кървавото писмо” :

“Братия!

Вчера пристигна в село Неджип ага из Пловдив, който поиска да затвори няколкодуши заедно с мене. Като бях известен за вашето решение, станало в Оборишкото събрание, повиках няколко души юнаци ислед като се въоръжихме, отправихме се към конака, който нападнахме и убих мемюдюра, с няколко заптии... Сега,когато ви пиша това писмо знамето се развява пред конака, пушките гърмят,придружени от ека на черковните камбани,и юнаците се целуват един други по улиците!... Ако вие, братия, сте били истински патриоти и апостоли на свободата,то последвайте нашия пример и в Панагюрище...

Копривщица,20 априлий 1876 г.

Т. Каблешков “,

 от Тодор Каблешков под звъна на черковните камбани и гърмежа на пушките започва преждевременно Априлското въстание, една велика саможертва на будните български революционни дейци, водеща българския народ към решителния момент в неговатата велика мисия – свободна България завършена с осовободителната Руско – турска война.

Организирано и ръководено от Гюргевския комитет и неговите водачи Стефан Стамболов, Христо Караминков (Бунито), Георги Измирлиев, Иларион Драгостинов, Стоил войвода, Георги Икономов, Георги Обретенов, Стоян Заимов, Никола Обретенов, Георги Апостолов, Никола Славков, Панайот Волов, Георги Бенковски, Захари Стоянов, то отваря такава люта рана в сърцето на османската империя която вече никога не ще заздравее, както казва Бенковски. 
Априлското въстание изразява непримиримото желание на будните българи

за свобода, за социална справедливост, за възможността да се развиват свободно редом с другите европейски народи, да се откъснат от империята, която в продължение на пет столетия възпрепятства тяхното нормално развитие в стопански, културен и политически план.
Въстанието е бързо, недобре организирано и крахът му е сигурен, но не на победа се надявали неговите организатори. Априлското въстане е потушено, въстанническите сили – разгромени с”огън и меч”, а населението – подложено на нечувани зверства и терор. Въпреки това изключителният героизъм на въстанницитe, високият им боен дух, жертвоготовноста, демократичните им принципи и идеи, човешкото поведение спрямо мирното мюсюлманско наеление и хилядите жертви, допринесли за спечелване симпатиите на чуждата общественост. Това въстание освен че показва наличието на будни и смели българи които се борят до последно за една нова възможност да живеят в свобона държава, показва отврътително, грозно и зверско отношение на башибозуците срещу всичко българско и християнско, което смущава целия тогавашен цивилизован свят. Защото отзивите за Априлското въстание и зверствата споходили въстаналия български народ в градовте Батак, Копривщица, Перущица,Татар Пазарджик, Панагюрище и още много български селища и градове в целия тогавашен развит и цивилизован свят са повече от категорични за това че така не може - в Англия се устройват митинги в подкрепа на българския народ, организирани са доброволни комитети за събиране на помощи и изпращане на петиции до правителството, в Италия в градовете Рим, Милано, Торино избухват многохилядни митинги в подкрепа на българите, съчувствие към българския народ изразяват и Франция, Испания, Белгия, Швейцария, Русия, САЩ, Нова Зеландия както и още много други страни. Виктор Юго, Джузепе Гарибалди, Уилям Гладстон, Чарлс Дарвин, Фьодор Достоевски, Димитрий Менделеев, Иван Тургенев и Лев Толстой се изказват в защита на българския народ и са категорични че престъпленията извършени срещу него в борбата му за свобода не трябва да останат ненаказани. А те са 30 000 българи най – вече жени, деца, възрастни хора, зверски убити, много градове и стотици села са опожарени, разрушени църкви, училища, читалища, отвлечени стотици девойки и млади жени. Бившият министър председател на Обединеното кралство Уилям Гладстоун се обявява против  против жестокото му потушаване и

издава брошурата “Българските ужаси и Източният въпрос”, в която осъжда зверствата на Османската империя срещу българите :

"Нека сега турците да изнесат оскърбенията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквърнили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмъздяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, така и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо. Няма ни един престъпник в европейски затвор, няма ни един престъпник в островите на Южните морета, чието възмъщение не би пламнало и избухнало при споменаването на онова, което бе извършено, което твърде късно е разгледано, но което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката гнусотия и всичките жестоки страсти, които го породиха и които могат отново да изригнат в друга душегубна жътва от почвата, напоена и вонеща от кръв, и във въздуха, омърсен от всяко въобразимо престъпно и срамотно деяние. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за този дял от нашия [човешки] род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света."

 Световно известният френски писател и хуманист Виктор Юго в своя изключително емоционална и покъртителна реч пред френския парламент се обявява в защита на българите от Батак подложени на зверски, нечовешки мъчения и кръвопролитие, които са обявени за едно от най - големите военни престъпления срещу човечеството : „Ние ще учудим европейските правителства, напомняйки им едно нещо, а именно, че престъпленията са си престъпления. Именно това не е по-позволено за едно правителство отколкото един индивид да бъде жертва, именно Европа е солидарна; именно всичко това, което се прави в Европа е направено от Европа, именно ако съществува едно глупаво и свирепо правителство, то трябва да бъде третирано като диво животно; именно сега всичко това е до нас, там под очите ни избиват, опожаряват, разграбват, изтребват, обезглавяват бащите и майките, продават малките момиченца и момченца: именно децата, които са прекалено малки, за да бъдат продадени, ги разкъсват с два удара на сабята; така изгарят семействата в къщите им, именно този град, Батак, например е намален за няколко часа от 9 хиляди жители на 300; именно гробищата са затрупани от повече трупове, отколкото могат да бъдат погребани; по такъв начин, че на живите убийци мъртвите им отвърнаха с чума, което е справедливо; ние показваме на европейското правителство това тук; именно тук отварят бременните жени за да убият децата в утробите им; именно тук публичните места са затрупани с купчини женски скелети, следа от случилото се; именно тук кучетата гризят по улиците черепите на млади изнасилени момичета, именно тук всичко е ужасно, именно тук е достатъчен един жест на европейските правителства за да го прекратят; и диваците, които извършват тези договори са ужасни, и цивилизованите, които са ги оставили да го направят са ужасяващи.
Дошъл е моментът да издигнем глас. Всеобщото възмущение се навдига. Има часове, в които човешкото съзнание взима думата и дава на правителството заповед да слуша.“ Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на конференция между великите сили известна като Цариградската конференция. Решенията приети на нея на са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, признато от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава, заплатен с живота на хиляди българи, платили с кръвта си цената на свободата, както след тях доплащтат цената и националните герой от Шипченската епопея. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Така Панагюрище, Клисура, Перущица, Брацигово, Батак, вр. Еледжик, Дряновския манастир, Ново село, Кръвеник, Батошево, Татар Пазарджик и пр. под девиза „Свобода или смърт" и героичните боеве на Ботевата чета и другите въоръжени отряди срещу многократно по-силен противник извоювали с  цената на много човешки животи и съдби отдадени на идеята за българска държава, свобода за свойте сънародници, за целия българския народ и едно по - светло бъдеще за идните поколения които да могат да живеят в една свободна и собствена държава, за българското което както се вижда винаги може да бъде постигнато когато го носиш в сърцето си. Затова днес повече от всякога когато много от нас са позабравили това и още много паметни събития за целия български народ е наш дълг да си ги припомним и им отдадем дължимата почит и уважение защо те са в основата на това днес да има едно пърче земя наречено България ...

ПОКОЛОН ПРЕД ПАМЕТТА И ДЕЛОТО НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ БОРИЛИ СЕ ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ !!!
СПОМНЯЙТЕ СИ ПО - ЧЕСТО ЗА ТЯХ И ПАЗЕТЕ БЪЛГАРИЯ!!!