“Девет годин той

скита се бездомен, без сън, без покой,

под вънкашност чужда и под име ново

и с сърце порасло и за кръст готово,

и носи съзнанье, крепост, светлина

на робите слепи в робската страна.

Думите му бяха и прости и кратки,

пълни с упованье и надежди сладки.

Говореше често за бунт, за борба,

кат за една ближна обща веселба,

часът на която беше неизвестен;

изпитваше кой е сърцат, сиреч честен,

участник да стане във подвига свят;

всяк един слушател беше му и брат.

В бъдещето тъмно той гледаше ясно.

Той любеше свойто отечество красно.

Той беше скиталец и кат дете прост

и като отшелник живееше в пост.

Горите, полята познати му бяха;

всичките пътеки кракът му видяха,

пустинята знайше неговия глас,

хижата го знайше и на всеки час

вратата й за него отворена беше.

Той се не боеше, под небето спеше,

ходеше замислен, сам-си без другар.

Тая заран млад е, довечера стар,

одеве търговец, сега просяк дрипав,

кога беше нужно - хром, и сляп, и клипав;

днес в селото глухо, утре в някой град

говореше тайно за ближний преврат,

за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът,

и че време веч е да въстане робът;

че щастлив е оня, който дигне пръв

народното знаме и пролее кръв,

и че трябва твърдост, кураж, постоянство,

че страхът е подлост, гордостта - пиянство,

че равни сме всички в големия час -

той внасяше бодрост в народната свяст.”

 В роденият на 18 юли 1837 година в Карлово  Васил Левски, България намира онова което  и липсва през целия период на 500 годишната тегоба. Той има не лек жизнен път - първо сирак, напуснал рано училище, започнал от малък да работи за да помага на майка си да отгледа неговите братя и сестри, след това монах и накрая революционер и водач на осовбодителното движени на българския народ. Това е един човек който посвещава живота си на една идея, и тази идея е свободна България, една чиста и свята република в която всички са равни. И след себе си и своята идея той повежда почти целия български народ жадуващ за свободна държава на българите в която да живеят, да отглеждат свойте деца и да умират – успява да събуди народния дух в името на тази велика идея, да премахне робския страх от съзнанието на хората и да създаде тайна комитеска мрежа за подготовка на едно продължително и организирано въстание. Той живее оскъдно, крие се в балкана, движи се като сянка и неуморно работи за създаването на организация подготвяща решителния час в който българите да кажат НЕ на 500 годишната зависимост и тегоба, за да бъде преданен накрая за “30 сребърника”. Той казава “Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя, губя само мене си !!!” И всичко това той го прави без лична изгода, без стремежи за власт в бъдещата свободна държава за която той и неговите съратници подготвят народа. И именно трудът му и този на неговите съратници стават решителния фактор който въпреки действията на турските власти, събуждат у хората жаждата за собствена и свободна държава. Левски изгражда една уникална организация която се превръща държава в държавата, принуждава богатите чорбаджии да помагат със пари за делото, разчита предимно на собствените сили на българския народ , за него българското дело е изцяло в български ръце и отхвърля намесата на Великите сили и особено на Русия, за разлика от други революционери в осовбодителното дело.

Идейте му за бъдещата държава са уникални за своето време.

За него българите се нуждаят от държава която гарантира човешката свобода и народностно равноправие. И тази държава трябва да е република.

И именно той е човекът който казва че ако българите искат бъдещата им държава да е монархия в която един човек да ги пасе, стриже и от вълци да ги пази, по – добре да си останат под властта на султана, за жалост останали незапомнени от народа, които може би биха спестили на по - късно създадената Българска държава няколко национали катастрофи предизвикани от князе и царе преследващи свойте цели и интереси. Поради отказа на Димитър Общи да послуша Левски да не напада турската поща в Арабаконашкия проход, и последвалите разкрития за готвеното въстание трудът на Левски се оказва застрашен и почти заличен тъй като последват масови арести и разбиване на организацията, по късно и Апостолът бива заловен.

Васил Левски е заловен на 26 септември 1872 година, съден е пред извънреден съд и на 18 февруари 1873 година е обесен край София заедно с Димитър Общи, човекът чиято самонадеяност довежда до разбиването на БРЦК и залавянето на Левски.

 За Васил Левски английската писателка Мерсия Макдеморт казва, че ако Левски се бе родил, живял, действал и писал в някоя по – голяма страна на по - популярен език, днес щеше да е известен на света като един от най – великите мъже на 19 век.

     Поклон пред паметта му!!! Нека на 18 февруари си спомним за него и почетем паметта му - достойните хора заслужават това!!!