Прочетен: 3970 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 15.05.2010 11:14
“... там нейде навръх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име, що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.”
“Епопея на забравените
През 1878 година се увенчава с успех начинанието обединило българския народ в едно велико дело – собствена и свободна държава в която да живеят, да отглеждат свойте деца и да умират.
След стотиците избити хайдути и разбити чети, след масовите арести и смъртни присъди на разбития БРЦК, след смъртта на Левски и Ботев, героичната и мъчителна смърт на априлци от 1876 година, цената на свободата доплащат и геройте от шипченската епопея от 1877 година, като с това окончателно и категорично се опровергава и най – малкото съмнение че българската свобода е свобода дарена. За 3 дни в техни ръце се оказва не само изхода на осовбодителната война, но и бъдещето на българския народ, както и короната на руския цар Александър I I. И те показвайки безкрайна воля за борба до край с действията си дават знак че българският народ е достигнал решителната фаза в своята велика мисия – свободна България, такава каквато искаше Васил Левски.
Решителността и хабростта с която се сражават впечатлява както руските генерали, един от които генерал-лейтенант Артур Непокойчицки настоява оцелелите опълченци : "Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия", така и противника Сюлейман паша.
Руското командване не оценявайки значениего на Шипченсия проход като най – кратък път към Плевен отделя слаби сили за негова защита, което главно било провокирано от лъжливите маневри на Сюлейман паша, с които той демонстрирал намерение да премине Стара планина при източните и части през Твърдишкия и Хайнкьойския проход.
И така се стига до ожесточените и неравностойни боеве от 21 до 25 август в Шипченския проход при които армията на Сюлейман паша - 48 табура, 16 ескадрона и 48 оръдия, общо 27 000 войника застава срещу защитниците на шипченскя проход - Шипченския отряд - войскова формация с началник, командира на Българското опълчение генерал-майор Николай Столетов състояща се от 7 500 войника и 27 оръдия. Следват три решителни дни на героична борба в очакване на подкрепленията водени от генерал-лейтенант Фьодор Радецки.
През тези тежки дни на артилерийски обстрел и постоянни атаки на турските пълчища към защитаваните от шпченския отряд важни позиции, българските опълченци и руските войски са изтощени до предела на своите човешки и материални сили, от огромното числено и огнево надмощие на противника, а яростните пълчища продължават да налитат от три страни, докато нажежените оръдия и старото, частично негодно оръжие на защитниците започва често да отказва, но въпреки всичко тези лъвове – пазители на “прохода на свободата” продължават борбата със “зъби и нокти”. Сега идват на помощ и камъни и дървета, както и труповете на ранените и убитите :
"България цяла сега нази гледа,
тоя връх висок е: тя ще ни съзре,
ако би бегали: да мрем по-добре!"
Няма веч оръжье! Има хекатомба!
Всяко дърво меч е, всякой камък - бомба,
всяко нещо - удар, всяка душа - плам.
Камъне и дървье изчезнаха там.
"Грабайте телата!" - някой си изкряска
и трупове мъртви фръкнаха завчаска
кат демони черни над черний рояк,
катурят, струпалят като живи пак!
И турците тръпнат, друг път не видели
ведно да се бият живи и умрели … “
До идването на генерал-лейтенант Фьодор Радецки пазителите на “прохода на свободата” с цената на много от техните лъвски животи изпълняват своя дълг да опазят прохода на българската свобода и с това да доведът до край делото на Раковски, Левски, Ботев и техните предшественици, наречено Свободна България. Всички тези хора дали живота си за идея, за която още стотици хиляди българи преди тях са пролели кръвта си, доказва, че човешкта воля и дух имат безкрайната сила да побеждават и отстояват целите си. Доказва и, че няма невъзможни неща когато ги носиш в сърцето и душата си, а тези безсмъртни герой, едни от многото в нашата изпълнена с тежки моменти история, носейки в себе си тази велика идея за свобода бяха непобедими и непоколебими да я отстояват до край. За това днес 132 години по - късно казвам, че ние имаме нещо постигнато с цената на много кръв и труд, с цената на много човешки животи и съдби отдадени на идеята за българска държава, за българското което както се вижда винаги може да бъде постигнато когато го носиш в сърцето си.
“И днес йощ Балканът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
славата му дивна като някой ек
от урва на урва и от век на век!”
“Епопея на забравените”
*****************************************************************************
Днес на на връх Шипка - връх в Стара Планина с надморска височина 1523 м, мястото символ на българския непреклонен дух за свобода за да ни напомня за онези мигове на тежки и решителни сражения в защита на борбата за свобода се изидига 30 метрова каменна кула посторена през 1934 г. – Паметник в чест на лъвовете пазители на “прохода на свободата” и тяхната велика саможертва в защита на една велика идея.Той е построен с дарения и доброволен труд на българския народ, негови автори са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. Над входа на кулата стои огромен бронзов лъв с дължина 8 м. и височина 4 м. Женска фигура олицетворява Победата над турските войски. На първия етаж на паметника стои голям мраморен саркофаг, в който се пазят част от костите на героите на Шипченската епопея. Над него има още 4 етажа, на които са разположени някои копия на български бойни знамена и други реликви. На върха на кулата се открива красива панорама на върха Шипка и околността.
Помни Шипченската епопея, пази България !!!
Франция: България не е готова да влезе в...
Чувството за борба не е Божествено чувст...
ЖУРНАЛИСТИ АГЕНТИ НА ДС-пълен списък
Болгарские власти против политики России...