Около нас има хора които се правим че не виждаме, които пренебрегваме и от които се дърпаме и бягаме като от прокажени, "различните" които са далеч от нас и нашето ниво, от нашите проблеми и мисли ... Просяци, бедняци, бездомници, психично болни, болни без средства за лечение, недъгави, слаби и безпомощни хора, нямащи възможност сами да се справят с това което им е поднесъл животът. Има хора които само и единствено се нуждаят от нашата помощ, от малко от нашето внимание .... Но тези хора не са с нищо по - лоши от нас, не са по - различни от нас, освен техните недъзи, тяхното положение от което сами не могат да излязат, с което сами не могат да се справят. Хора изпаднали в беда, хора изпаднали в безпътица, но все хора, с туптящо сърце, изъплнено със страх, неувереност, с болка, хора с чувства също като нас. И истината е, че само ако поискаме, само ако за момент им обърнем внимание, вместо да ги подминем или да се правим че не ги виждаме, да се правим че не съществуват, ние ще им дадем надежда, ще им дадем сила за живот, ще им покажем че животът не е онзи сив, студен, самотен затвор в който са попаднали, и от който сами не могат да излязат, че не са сами и обречени да бъдат сами, отхвърлени, без надежда и вяра в бъдещето, което не се вижда никак добро, в техните очи. Истината е че навън има стотици хиляди хора които по една или друга причина не могат сами да се справят със това което са, със своите недостатъци, със своите болести, със своята съдба. И истината е че ние можем да им помогнем кота им подадем ръка в този тежък момет в който са изпаднали, и това зависи само и единствено от нас, и тогава ние разбираме че имаме силта да бъдем полезни и с нашите усилия, с нашето желание, с нашето състрадание, с нашата любов да спасим човешки живот, да дарим човешки живот, да променим към по - добро човешки живот. Да отхвърляш и презираш хора за това което са е много глупаво и деструктивно. Когато има делене има и противопоставяне, а това не е добро. Не е доро да съдиш защото един ден и ти ще бъдеш осъден ... Ние дори и не подозираме колко болка, мъка и отчаяние можем да премахнем от душите на хората изпаднали в беда, обречени да бъдат "различни", без никой да им попаде ръка и да ги попита поне как се чувстват, с какво биха могли да им помогнат. Много хора казват че вярват в бог, че са християни. Но да си християнин за мен не значи само да ходиш да се молиш в църквата, да палиш свещи и да целуваш икони, очаквайки всичко да ти върви по мед и масло без значение какво вършиш, без значени как постъпваш с околните. Да вярваш в бог за мен означава да помагаш на хората около теб и да ги караш да се чувстват значими и важни, да им помагаш когато е нужно, да ги подкрепяш, знаейки че един ден ако и ти изпаднеш в беда и ти ще получиш същата помощ. И извода зе мен е че ние имаме силата и възможността като по - силни да помагаме на по - слабите без значение как се проявява тяхната слабост. Да знаеш че можеш да помогнеш за това да бъде променен един човешки живот към по - добро и да не го направиш, за мен значи да не изпълниш дълга си като по - силен, защото всеки от нас може и има тази възможност, да подадеш ръка на човек, на свой себеподобен, защото какъвто и да е той, той все пак си остава човек, със мисли, чувства и емоции, със туптящо сърце и пламтяща душа. Нека след като прочетете този текст се замислете каква сила имате да помагате, ако само я използвате, какво можете да сторите ако започнете да забелязвате тези хора около вас и им подадете ръка, може да е с малко , но да бъде от сърце, да бъде от човек за човек, защото ние преди всичко сме хора и след това всичко останало и не забравяйте да бъдем състрадателни и да помагаме е еманация на човешкото в нас в най - висшата му форма. Нека преди всичко бъдем хора и след това всичко останало и ще променим света така неусетно ...
 

Радвам се, че мислиш по този начин..У нас помощ за "различните"т.е благотворителност има само по христянските празници..За да можем да се причистим.. И след това забравяме за хората, които имат нужда от внимание и грижи.
Спокойна вечер, Nikidichev !