Трети март е, празник е, но на българина изобщо като че ли не му е до празници!!! Защо ли?! На гладен стомах не се празнува. Хората са гладни, хората са бедни, хората нямат работа, да не говорим за работа с достойно заплащане. В условията на безправие не се празнува. Когато в душите си сме отчаяни, когато сме безпътни няма как да празнуваме. Само тарикатите са добре. Тарикатите политици, тарикатите крадци, тарикатите дилъри, контрабандисти, тарикатите перачи, тарикатите мутри. На трети март, на днешния светъл ден е добре да помислим върху това 134 години по - късно къде сме като нация, като държава, като общество. И изобщо за каво си струва да празнуваме на трети март. Добре е да помислим колко сме свободни днес в условията на монополизъм, олигархизъм и безправие. Истината е че българската нация днес изобщо не е свободна. Тя е роб на чужди интереси, на монополи, на безпаричие и бзработца, на банките, на лъжливи обещания и лъжливи политици. Май излиза че повод да празнуват имат само тези които се облажват от тази държава - тарикатите които я разграбиха безпощадно и я продадоха за жълти стотинки. Така излиза че само малка група хора могат да празнуват на днешната дата. Ние пък, останалите простосмъртни които търпим лъжите, произвола, несправедливостта и предателството трябва и на днешния празничен ден да се чудим как да оцелеем, да си платим безпощадната сметка за ток или парно. Да си блъскаме главата  окъде да вземе пари за да си платим кредита с безбожно висока лихва. Въпросът който трябва да си зададем на днешния ден, празника на българската свобода е докога да търпим това робстгво. До кога ще бъдем крепостни селяни на нови лъжливи обещания, на поредните манипулации целящи да ни замажат очите за поредната далавера и присвояване на пари, наши пари които сме изкарали с безбожно бачкане ЗА ЖЪЛТИ СТОТИНКИ. До кога ще търпим, до кога ще се примиряваме. Младите хора, капиталът на България бягат на вън в търсене на по нормален живот. Въпросът е защо трябва да бягаме за да живеем нормално навън. Защо да не си устроим държавата, града, квартала за един нормален живот. Защо ?! До кога ще търпим?! Това е въпроса. Помислете върху това. Аз искам промяна. А вие?! Нека повече не се примиряваме, нека повече не търпим. Промяната е в наши ръце. Тя е в нашите глави. В нашите глави. И първата крачка е да спрем да се примиряваме!!!