СМЕШНА ЖЕНА

Слънцето
изгаря раменете ми
сякаш са бебешки
обрастват със светлина
в огромни криле
Аз съм никога -
точно това съм!
Защо цял живот
се опитвах
да бъда някога?
Да бъда
като другите хора?
Но не съм.
И няма да бъда.

21. 08. 2013.

" Да бъда
като другите хора?
Но не съм.
И няма да бъда. "
...............................

Бъди себе си!

което може да ми попадне пред очите, че както го описва Кундера, след всички нас остава само кичът - слаб отпечатък от неизразимия парадокс на съществуването. Надявам се да се усмихнеш. :)

преди час ми попадна тази картина и ме размисли,
провокира ме да напиша нещо...
А ти си уловила мислите ми, Надя ...
Всъщност искам само да ти кажа колко е хубаво
и истинско това, което си написала ... много хубаво.
Поздрави !

Здравей Христо! Благодаря ти, опитвам :) Но понякога ставам за смях и това уморява. Благодаря за разбирането.

:) Да, усмихвам се! Благодаря ти, Стани. Колко хубаво е човек да има приятели, с които се разбира без думи. Прегръдки!

Блгаодрая ти, Таничка! Извини ме, че сега отговарям, сутринта без да помисля го пуснах това нещо и вече нямах достъп до интернет, да го скрия. Напиши, моля те! При мен тази картина кацна съвършено случайно. Написах снощи "Ангел" и се появи тя. И ме измъкна. Вече я обичам. Сърдечни поздрави, Таничка и до скоро!

Да, нищо не е случайно. Вярвам в това.

Не можеш да си като другите, ти си нежна. Прегръдки, Наденце!

:) Неуко същество съм, Майче. Затова така съм го казала. Но като във всеки човек имам и зрънце ангелско. Когато го завърших, т.е. спрях да го записвам това нещо горе, останах толкова дълбоко потресена от това, което съм записала на белия лист хартия, че се питах - как е възможно!? Но ето - възможно е. После си казах - защо да го крия и го публикувах тук. И това съм. Човек не трябва да се срамува от себе си. Дори това да го прави смешен. :) Прегръщам те!

да, бъди себе си... И попътен вятър в тази насока, защото е вярната!

Успех!

:)))

Ние сме крайни същества, Isteater. Но сме и безкрайни. Изборът ни принадлежи. Когато осъзнаем, когато осезаем това, прибираме се в себе си. Хубаво е.

Къде ли не скитаме...в търсене на себе си, кого ли не привличаме...търсейки себе си...

Хубав стих Наде!
Хареса ми!!!

Съдба. Нищо повече или по-малко, Павка. Непреодолима съдба. Радвам се, че ме разбра. Понякога сами не се разбираме. :) Благодаря ти!