Чета тези редове и ме обзема мъка и яд едновременно... Колко истина има в тях!!!

Писмо до Васил Левски

Спи, Дяконе! Не се събуждай! Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти. Оттам не виждаш... съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките, които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите с джобовете празни, в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване. Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи. Край просяка минава Беемве.
На пътя към Европа се продават в ръцете с кукли малките моми.

Те детството си в сънища сънуват, стаена скръб в очите им гори.
...Спи, Дяконе! Не се събуждай! Добре си там под тази черна пръст.

Завиждам ти за туй, че не дочака мечтите си, разпънати на кръст.

За това ли увисна на бесилото, Апостоле ??? За тази България която всички презират и ненавиждат днес??!  Колко много сме се отдалечили от теб за съжаление ....



Жалка работа сме, хора знаете ли?! Авторката написала стихотворението поне малко да се опомним и най - накрая да вземем съдбата на държавата си в свой ръце. А ние какво?! Казваме само браво, браво и до там!!! А държавата ни си отива ...

Има ли още някой, който не е разбрал, че това е стихотворение и то не с неизвестен автор?

Златина Великова /Елверита/...
http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=129028
http://vbox7.com/play:4ce60109

За заблудените и тези които не могат да четата ще кажа че аз това стихотверине не съм го писал, просто споделям мнение за него. Това е. Има ли още някой неразбрал ???

А къде написа на кого е?

автор: elverita - Златина Великова

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Остани в незнайния си гроб!
Добре си ти... От там не виждаш
съдбата на достойния ни род.

Не виждаш майките,които днес не раждат.
Стариците край кофите за смет.
Бащите със джобове празни,
в ръцете с куфари и здравец за късмет.

Децата ни са вече на изчезване.
Селата мъртви. Пусти градове.
Строим хотели, паркинги, гаражи...
Край просяка минава БееМВе.

На "пътя към Европа" се продават
в ръцете с кукли малките моми.
Те детството си в сънища сънуват.
Стаена скръб в очите им гори.

Спи, Дяконе! Не се събуждай!
Добре си там под тази черна пръст.
Завиждам ти за туй, че не дочака
мечтите си, разпънати на кръст.

В прекрасна поетическа форма е дадена характеристиката на нашето съвремие.Авторката ни напомня,че е имало големи патриоти на България и те само на един век от нас са живели-съвсем кратък срок.И Златина пита:къде сте съвременни Левски,Ботеви и хиляди други,дали живота си за бъдеща свободна и благоденстваща,а не бедна България.Поетът е ония,който пропуска болката на своя народ през собственото сърце. Браво на Златинка ВЕЛИКА!