Постинг
03.10.2019 12:10 -
НАЙ-ЧЕРНАТА ДАТА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ - 9.09.1944г. !!! ДЕН НА ТРАУР !
Автор: bulgaria1914
Категория: Политика
Прочетен: 1285 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.10.2019 12:20
Прочетен: 1285 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 03.10.2019 12:20
НАЙ-ЧЕРНАТА ДАТА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ - 9.09.1944г. !!! ДЕН НА ТРАУР !За тези,които лъжат безсрамно и долно,че ссср ни "освободили" от "фашизъм" : На 22 октомври 1940г. България отказва да влезе в Тристранния пакт ! На 12 ноември 1940г. Молотов отива в Берлин с цел преговори за влизане на ссср в Тристранния пакт . Но вместо дружески обсъждания за сферите на влияние между Молотов,от една страна, и Рибентроп и Хитлер, от друга,възникнали дипломатически спорове . Главната причина е настояването на Сталин да включи България в съветската сфера на влияние . На 17 ноември 1940г. е втория отказ на България за присъединяване към Тристранния пакт ! На 25 ноември 1940г. България отхвърля съветското предложение за "договор за взаимопомощ",което предвижда разполагане на съветски военноморски бази в страната. ссср иска териториално разширение в замяна на присъединяване към Тристранния пакт . Едно от условията е България и Дарданелите да се включат в съветската сфера на вляние . По време на акцията БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ АГИТИРАТ С ПИСАНЕ И ЛОЗУНГИ ЗА СЪЮЗ С ГЕРМАНИЯ И СССР. Вапцаров е един от агитаторите!!! Ето и признанията на един виден комунист и обвините в т.нар "Народен съд" Върбан Ангелов - " В края на 1940г. и началото на 1941г. по нареждане на ЦК се разпространяваха хвърчащи листове с които се подканяше българското правителство да подпише Тристранния пакт. Агитацията да влезем в Тристранния пакт и във войната на страната на Германия,Италия и Япония трая до 22 юни 1941г.,когато у нас стана известно,че германската армия напада ссср" !!! На 2 септември 1944г. Народната и Демократическата партия и БЗНС съставят кабинет начело със земеделецът Константин Муравиев, който започва да възстановява конституционния ред в страната. Народното събрание е разпуснато, обявена е политическа амнистия, жандармерията е премахната, възстановени са политическите партии. Комунистите, които са активно подкрепяни и направлявани от Москва, и знаят, че Червената армия е на границата с България обявяват курс към въоръжено въстание срещу "новата фашистката власт".В спомените си Константин Муравиев пише, че „болшинството от министрите поискаха да се обяви веднага война на Германия. Имахме всички законни основания, а и върховните интереси на държавата повеляваха това”. Против е военният министър ген. Иван Маринов, който настоява да се изчака. Така той целенасочено проваля решението да се обяви веднага война на Германия, за да може СССР да има повод да обяви война на България. Неслучайно ген. Маринов участва в 9-септемврийския преврат и отваря вратите на Министерството на войната, пускайки частите на Отечествения фронт (ОФ). В замяна след преврата е назначен за главнокомандващ на българската армия.
На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България без тя да е воювала срещу СССР и е запазила дипломатическите отношения по време на Втората световна война и след като е обявила неутралитет., както и става.
Три часа след като СССР обявява война на България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха и иска от Съветския съюз примирие. Москва отказва. На 6 септември България обявява война на Германия, която влиза в сила на 8 септември, за да може да се изтеглят българските войски от Македония.
Сталин окупира страна,която е във война с Гврмания!!! В същото време, когато на 8 септември 1944 г. червената армия нахлува в България, тя вече се намира във война с Германия, но това не се оказва от значение за Сталин.Окупацията на България от Съветския съюз е основна предпоставка за извършването на преврата на 9 септември 1944 г., чрез който БКП влиза във властта, за да превърне България в сателит на СССР за следващите 45 години с цената на неоправдан терор и репресии над българския народ.ОКУПАЦИОННИЯ РЕЖИМ НАЛОЖЕН от Съветския съюз на 8ми септември,чрез съответен орган - СКК ( Съюзна контролна комисия ) с председател началник щаба на ТУФронт ген-полк. Сергей Бирюзов,които ОТНЕМАТ възможността на България да води самостоятелна политика ни вкарва в последната фаза на войната,праща 450 хилядна българска войска и дава над 32 000 жертви срещу Германия (убити и ранени). Стопанските загуби на страната възлизат на около 2/3 от националния доход на България през 1945 г. Въпреки това,ние сме третирани като несъюзна държава и като победени в тази война,по настояване на Сталин на Парижката мирна конференция !!! През 1946г. агента предател на ссср и един от виновниците за окупацията на България - генерал Иван Маринов ще се бие в гърдите пред българския дипломат в Париж - Евгений Силянов,че под негово командване са ранени и убити 30 хиляди български войника във войната срещу Германия . За капак главния обвинител на т.нар. "Народен съд" Георги Петров ще се хвали в доклада си до ЦК на БРП(к) ,че не са осъдили на смърт само тези български офицери,които "са се укрили на фронта"... Каква пародия и предателство,войниците жертвали се и воювали за България,накрая са избити от съветско-комунистическите марионетки в България !!! Сега ще ви запозная с някой свиделства за това как е преминала окупацията на България. На 9ти септември дежурния офицер от 10ти конен полк подпоручик Петър Добрев Петров посреща съветската команда да предаде личното си оръжие с думите : "Български офицер не предава оръжието си" след което се самоубива пред смаяните съветски командири . Този достоен жест,както и съпротивата 5ти дивизионен артилерийски полк,където артилеристите недвусмислено насочват оръдията си срещу съветските команди по разоръжаване,десетилетия бяха укривани от комунистическите васали на Кремъл в България . След 9ти септември комунистическите власти в България унищожават множество паметници с имената на загинали български войници и офицери - българи,евреи,турци и т.н ,воювали рамо до рамо за България срещу чужди,включително и руски агресори !!! Към това трябва да се прибавят и едни от най-геройските ни фамилии и личности,които са репресирани и избити от червената терористична и антибългарска власт - войводата Тане Николов,ген.Владимир Вазов и семейството му,семейството на Райна Попгеоргиева,внука на Бачо Киро - Теодоси Даскалов,генерал Иван Вълков,синът на Борис Дрангов - Кирил Дрангов,Внучката на баба Тонка е разстреляна със съпруга си 2 срещу 3 ноември 1944 г. край Русе,племенникът на Иван Вазов - д-р Иван Кирков Вазов е осъден на смърт от т.н. Народен съд... Друго свидетелство от Шумен при окупацията е на войникът от 10ти конен полк Иван Николов от с.Вехтово - "Някой наши офицери не искаха да си дават оръжието,но съветските войници ги заставиха да легнат по очи на земята и ги обезоръжиха". Така е в целия гарнизон . По онова време личното оръжие на българските офицери се е заплащало от тях самите и е било тяхна лична собственост . Всъщност това решение идва Върховното съветско командване и от българските му сътрудници начело с Георги Димитров,тъй като офицерството в България е считано за една от основните опори на държавността у нас и следователно - за голям враг на предстоящата съветизация на страната . Извършената по-късно безумна и жестока разправа с българското офицерство,скед като най-напред е било използвано като пушечно месо в т.нар "Отечествена война" срещу немските войски,потвърждава че това е било планирано . Ето откъс от спомените на родения през 1923г. Рачо Рачев ,подполковник от запаса,който е бил дежурен по дивизия в тези драматични дни между 7ми и 9ти септември 1944г. : "Срещата премина превъзходно. Ляха се водки от бензиновите бидони. Но на следващия ден щабът бе обграден с тежки танкове ,а през портала на 7ми пехотен Преславски полк ,срещу щаба му беше насочено оръдието на лека танкета. Почти веднага след това в щаба влязоха същите съветски офицери ,които бяха на другарска вечеря късно през ноща и проведоха ритуала на пленяването на Шуменския противников гарнизон. Обезоръжени,бяхме обявени за пленници и събрани в една стая на щаба под охрана и без храна" . Рачев отбелязва още : "В 5ти артилерийски дивизионен полк нашите артилеристи обърнаха оръдията срещу порталите и не допускаха разоръжаване". По-късно естествено командирът им е разстрелян от "народната власт" ! За 9ти септември подполковника от запаса Рачо Рачев разказва,че съветския офицер,когото в спонените си той нарича "червения офицер" влязал в щаба на 10ти конен полк (сегашната сграда на Военното комендантство в Шумен) разпоредил на командира на полка да свика незабавно офицерите. Когато след сигнала те се явяват,съветския командир безцеремонно им заявил : "От днес сте пленници на Червената армия! Моля предайте личното си оръжие!" В този момент не всички офицери от 10ти конен полк са в щаба. Не е там и подпоручик Петър Петров,зашото е дежурен. Пред очите му на 9ти септември 1944г. се разиграват сцени, от които е потресен. Същия ден той чува по радиото за станалия преврат в София,обръщението на новоназначения министър-председател Кимон Георгиев и разбира,че в състава на новото правителство като министър на войната е полковник Дамян Велчев - непоправим превратаджия,осъден на смърт и впоследствие помилван от цар Борис. Подпоручик Петров е последния към когото се насочва съветската комисията по разоръжаване. В нея влизат старши лейтенант Владимир Федоренко,старши сержант Алексей Зверьов и други от съветските войски,придружават ги българските офицери - майор Иван Тодоров,подпоручик Павел Манов и фелдфебел Стефан Чобанов. В 18.30 те влизат в дежурната стая при караулното помещение на 10ти конен допълващ ескадрон и съветския офицер нарежда на подпоручик Петър Петров да предаде оръжието си. Разоръжаването на длъжностно лице,какъвто е и дежурния по екскадрон,се преживява болезнено. Всичко това се добавя към унизителната ситуация и ускорява драматичния развой,зашото офицерската чест на подпоручик Петър Петров очевидно не му позволява да се търкаля в прахоляка под дулата на вражески войници - подпоручик Петър Петров вади своя "Валтер" и с думите "Българския офицер не предава оръжието си" се застрелва в главата!!! За събитията от 9ти септември разказва друг съсед на подпоручик Петър Петров - Петър Тодоров роден през 1926г. в Шумен : "Бях стажант в общината,където кметът Иван Попов ми беше началник. На 9ти септември видях съветски войски,коли...Помня,че пред Околийското управление имаше престрелка. На улицата убиха околийския управител Васил Иванов Василев. Аз го заварих да лежи на ъгъла до книжарницата Вълчо Даскалов. Имаше изнасилвания и други убийства,извършени от съветските войници. Вечерта на 9ти септември,тъкмо когато се прибрах,отсреща пред къщата на Петър Петров дойде конска каруца. Видях и чух близките му да плачат - майка му,баща му и други. Разбрах,че са докарали Петров мъртъв. Хората коментираха,че се е застрелял в казармата. Беше вече около 20-21 часа." Ще цитирам и писмо на български войник от София - Никола до своята любима Деса : "Братушките са го ударили през просото,влизат по къщите в село,вземат си каквото им трябва и след като ги нагостят и почерпят,започват да задирят жената на стопанина. Има много случаи на изнасилване на жени и деца,и народа е трепнал много. Народа толкова много е огорчен от тях ,че всички надежди възлагани им по-рано сега се изпариха мигновено. Краднат коне,каруци и въобще каквото им попадне. Щом видят,че имаш часовник на ръката ти те спират и питат колко е часа. Ти си показваш часовника,а те го грабват и казват на нас е нужен. Ти нямаш нужда от часовник. Нощно време вдигат хората да им правят баници и колят кокошки. Въобще страшна напаст и къде ще му излезе края не се вижда. Тия хора са непросветени и вършат своеволия,каквито най-дивите племена не вършат. В Тетевен сте добре,че не са дошли още,но след като им видят истинския лик ще разберат що е болшевик. Ритат хората да спят на земята,а те спят на креватите цели облечени и с ботуши. На един мой познат от с.Надежда обезчестили жена му пред очите му,след като ги приютил и посрещнал по християнски. Започнали да дялат трески от гардероба му за подпалка на огъня. " ( писмото съм цитирал със съкращения и не цялото,понеже е твърде дълго). Ето и писмо на Георги Димитров до Сталин,което потвърждава червените башибозушки изстъпления и низости : "Писмо от Г. Димитров до Сталин, 22 септември 1944 година, относно поведението на Червената армия в България.“На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни червено-армейски военнослужещи:
1. Произволно се вземат от местното население, работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти, и без съответното оформяне, на иззетия добитък и хранителни продукти;
2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства, и смазочни масла и материали. Това води до проваляне на есенната сеитба.
3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем по домовете на хората в градовете и селата с цел грабеж, а и в някои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така например в село Дивдядово, Шуменска околия тогава, а сега Шуменска област. Наред с другите хора, е и убит, и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голям смут сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”. Чуждестранни журналисти и кореспонденти също описват брутални насилия,изнасилвания,кражби и убийства при и след окупацията на България от ссср...някой от тях са американския чуждестранен кореспондент Чарлз Ланиус : Американският журналист Чарлз Ланиус, който е пряк свидетел на окупацията на България от Червената армия, пише, че информациите за брутални престъпления на „освободителите“ по пътя им към София и редица трагични инциденти - след грабежи и мародерства на съветски войници с насочено оръжие - бързо принуждават българските селяни да дават безпрекословно всичко, което униформените „братушки“ им поискат : "Аз видях как руснаците окупираха България. Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София на 16 септември 1944г. Престоях в България осем месеца,за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна. Слухове за изнасилвания и грабежи идващи от провинцията предхождаха руснаците. Червената армия започна операция за събиране на храна. Селяни,които до преди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия,сега протестираха,когато съветските войници им грабеха прасета,говеда,коне и присвояваха храната и фуража им.Във всеки град и село на България, комунистите завзеха администрацията. Обикновени престъпници - убийци и крадци бяха освободени от затворите и назначени на постове в Юговата полиция. Същите често арестува хора,просто защото са добре облечени. Лични стари разправии с хора ,на които са им имали зъб,те разрешаваха с куршуми. Българи ми съобщиха,че почти във всяко населено място бившите полицейски началници,кметове и бирници,а в много случаи и техните заместници,са застреляни и бити до смърт. Свещенниците също. Най-беззащитните,но и най-открояващи се,те първи попадат на мушките на каскетаджиите."( свидетелствата на Чарлз Ланиус също са със съкращения ) Според шефа на Държавния архив Михаил Груев, много от най-тежките престъпления са описани в доклади до изцяло доминираната от съветското командване Съюзна контролна комисия в София. В отговор на непрестанните молби за мерки срещу неконтролируемите мародери и насилници от Червената армия, шефът на комисията ген. Бирюзов „успокоява“ с официално писмо от април 1947 г. подвластното му правителство в София. Той пише, че заради военни престъпления срещу цивилни българи, през 1946 г. са наказани 17 съветски войници със затвор между 1 и 3 години. По мнение на редица историци, унизително нищожното възмездие се дължи на два основни фактора – страхът на българите да подават оплаквания срещу жестоките и отмъстителни окупатори и на възприетата в Червената армия практика да бъдат наказвани с разстрел за „съчувствие към врага“ малкото военнослужещи, които са протестирали или са се опитвали да възпрепятстват груповите изнасилвания, убийства и грабежи на мирни граждани. Продължавам по същество с цифри за това - колко струва окупацията ни от ссср и какво представлява комунизма за България !!! Доц. Даниел Вачков е Директор на Института за исторически изследвания към БАН. Той е член на Експертния съвет към Института за изследване на близкото минало, на Издателския съвет към БНБ. Според неговото изследване съветската окупация на България струва 133 280 719 447 лв. В нея влизат над 63,2 милиарда лв разходи на България при участието и във войната срещу Германия; 30 милиарда разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети на над 27 милиарда лв; разходи за обезщетения,пенсии и еднократни помощи - 10,9 милиарда лв. !!! При окупацията всичко е за сметка на българската хазна и живеещи в близост до съветските гарнизони български граждани. Оповестява се,че само до 30.06.1945г. за тази цел са похарчени колосалните 23 295 922 715 лв. Изнасят се и други факти. Годишният окупационен данък,който съветската армия извлича от България,надвишава общия национален доход на страната. Над 20 000 железопътни вагона са присвоени от "освободителната армия" като "трофейни". Около 32 000 български офицери и войници загиват напразно в Македония,Югославия и Унгария,защото страната не е призната за съвоюваща. При решителното гласуване за признаване на България за такава на Парижката мирна конференция ссср гласува "против" с единствената цел да продължи да я изполва като окупирана. През март 1945г. българската страна е принудена да подпише търговско споразумение,съгласно което "освободителите" закупуват цялото стопанско производство на мизерно ниски цени,конфискуват целия резерв българско розово масло в БНБ. Налагат България да закупува метали,петролни продукти,химикали от ссср по цени далеч по-високи от международните. Прави се сравнение,че подобни договори не са сключвали "дори и империалистическите държави със зависимите народи от Азия и Африка." Има архивни материали ,от които става ясно,че окупаторите изземват къде насилствено,къде доброволно огромни количества - хранителни продукти,материали,стоки от бита и др. В списъците като конфискувани фигурират : овце и кози,коне и кобили,прасета,ечемик,овес,каруци,хамути,юзди,колички,автомобили,варели,ключове,брашно,прозоречни стъкла,порцеланови чинии,маркучи,обувки,блузи,маси,столове,цедилки,радиоапарати,юргани,тенджери,тигани,костюми,черги,кожи за обуща,будилници,огледала,бельо,бъчви,вино,музикални инструменти,готварски печки,ориз,одеяла,стенни и ръчни часовници,пишещи машини,кревати,куфари,възглавници,кофи,кюнци,панталони,пантофи,нощници,рокли,велосипеди,фотоапарати,ловни пушки и какво ли още не !!! Подобни списъци за "братско" плячкосване се пазят за почти всяка община : маси за хранене,детски обувки,железен търмък,цигулки,фураж...на тези "хора" ли издигнахме паметници ? Окупаторите разграбват и складовете на главното интендантството към Министерството на войната. От тях се изземват горива,масла моторно имущество и други ценни материали,нуждите от които за войската и страната са огромни. След това страната е принудена да купува въпросните стоки и суровини от ссср на баснословно високи цени. Автомобилен бензин който струва 24 долара за тон,ссср ни иска 42 долара. Вместо 2.60 долара за килограм тютюн,съветските търговци го купуват от България по най-много 1.50 долара за кг. Става ясно и как се появяват т.нар "съветски предприятия" в България? Конфискувани са всички германски имущества,всички стопански предприятия,основани с германски капитали,стопански складове и сгради,помещения след което се преименуват на "съветски предприятия". След анализа,че за периода от 28.10.1944г. до средата на март 1945г. издръжката на съветската армия струва 20 558 194 361 лв се оказва,че към това трябва да се прибави и взетите от БДЖ 14 000 вагона,задържани морски съдове и други моторни превозни средства,откараната в Одеса германска военна и фабрична техника и съоръжения,която страната е закупувала от Германия. Част от нея се пребоядисва и се продава отново на България. По същия начин се развиват нещата през 1946 и 1947г. Разкрива се и потулваната истина,че всички средства от всеизвестния заем за свободата от над 24 милиарда лева не са отишли за "възстановяване на народното стопанство",а за издръжката на окупационна армия. Истинска катастрофа,това говорят документите от архива на Външно министерство !!! Спиред тях най-тежко е през 1945г.,когато България издържа 600 000 съветска армия. До юни 1945г. окупационната издръжка струва 23 милиарда лева,при положение че държавния бюджет за тази година е 45 милиарда лева! Освен всичко друго "гостите" ползват безплатно наличния параходен,корабен,железопътен и автомобилен български парк,казарми и всички необходими за пребиваването им предмети от битово естество. Ежемесечно за нуждите на Червената армия се доставят 500 тона въглища,а до края на войната 5000 тона тютюн,които тя отказва да признае като търговска стока с оглед вписването и в търговския баланс между двете "братски" страни. Съветските представители припознават като военни трофеи огромно количество намиращи се в България германски и унгарски стоки и вагони. За трофеи се взимат и немските и унгарските недвижимите имущества,въпреки че военни трофеи могат да бъдат само движимите такива. Окупатори задължават и БНБ да изкупи всички налични рубли в българите. Банката ги изкупува срещу 15 лв на рубла и предава близо 5 милиона рубли на окупационните власти,при условие че съветската власт ще възстанови тяхния еквивалент в левове. Следва отказ и натиск изкупуването да продължи,БНБ предава още 2.7 милиона рубли. Най,големи апетити Москва има към българския тютюн,медни и оловни концентрати и розово масло от което изкупуват възможно най-големи количества за по 300 долара на кг,а го продават на международните борси на по 1400 долара за кг. Руснаците обещават да върнат като трофейни 2500 товарни вагона и да съдействат за издирването и връщането на други 3500. Не ги връщат,но в замяна на това продават на България 1100 веднъж и втори път 2000. От публикуван българо-съветски протокол от 1952г. се разбира,че България е принудена да откупи "съветските" т.е немските предприятия и имущества за 43 милиона лева. Сега прилагам някой факти от разсекретени архиви на ДС : Почти две години след 9 септември 1946 г. Държавна сигурност е разполагала с агенти в основните, средните и висшите учебни заведения в София.В окаяно положение са живеели деца в място в гр. Пловдив, наречено възпиталище, където са били прибрани като „морално и социално застрашени” през 1948 г., когато в България БКП установява своята тоталитарна власт.През 1951 г. са извършени общо 139 бягства от армията, от които 54,7% са от пехотните части.
През следващата година за 9 месеца са извършени 65 бягства. По социален произход най-много бягства са от средите на средно селските слоеве, следвани от бедните слоеве на селяните.
По партийна принадлежност водят безпартийните, но следвани от комсомолците, а на трето място са членове на БКП.
Военното контраразузнаване подчертава, че тези данни показват „незадоволителната политико-възпитателна работа сред военнослужещите в армията”.
Отделно в доклада на ВКР е посочена и статистика за бягствата от трудовите войски. Само за първите 9 месеца на 1952 г. оттам са извършени 104 бягства.С договора между нацистка Германия и СССР е сложен край на огромните усилия на комунистическия интернационал за мобилизация на силите в широки съюзи, фронтове и коалиции и използването на всички организационни, идеологически и психологически средства в стремежа да определи Хитлерова Германия и фашизма като основен враг.
За съюза между Сталин и Хитлер в периода 1939-1941 г. наследниците на комунизма, включително и в България, и до днес гузно мълчат и всячески избягват да коментират, тъй като този позорен акт е изключително неудобен за тезата им за борбата срещу нацизма.
Мълчанието, което настава след Пакта Молотов-Рибентроп от страна на комунистическите партии в Европа, включително и от нелегалната БКП, намира обяснение в архивите на Коминтерна, зорко пазени днес в Русия.
През 1939 г. ръководител на Коминтерна е избягалият от България след неуспешния метеж срещу властта през 1923 г. Георги Димитров.
Именно Димитров е човекът, който се обръща към Сталин след подписването на договора между нацистка Германия и СССР за указания каква да е позицията на Коминтерна и какви указания да бъдат спускани на комунистическите партии.
Секретната кореспонденция между Димитров и Сталин става достъпна през 1991 г. при разпадането на Съветския съюз. Това е времето, когато в СССР се открива пролука за достъп до някои секретни съветски архиви, които впоследствие, а и днес са изключително трудно достъпни."Армия като добре организирана сила, добре обучена, политически възпитана и осигурена с мобилизационни запаси засега още няма у нас” - това е докладвал министърът на вътрешните работи ген. Георги Цанков до министър-председателя и лидер на БКП Вълко Червенков през 1952 г.В края на 50-те години в затворите е извършвана целенасочена партийно-политическа и агентурно-оперативна дейност от репресивния апарат на БКП с цел разработването и приобщаването към „народната власт” на политически затворници.Съветската пропаганда в България е промивала мозъци с над 330 000 заглавия и тираж от 70 милиона екземпляра и то за периода от 9 септември 1944 г. до 1978 г.Документ от 1973 г. съдържа редица действия, които идеологическото управление на Държавна сигурност е набелязало тогава.
Една значителна част от тях се отнася до налагането на контрол върху репертоарите на естрадните изпълнители.В началото на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, което е преследвало българската интелигенция за инакомислие или неодобрение на тоталитарната политика на БКП, е играло определено ролята на кадровик в сферата на културата, като е спряло назначаването на ръководни кадри на над 200 души с „вражески произход” в сферата на културата.Държавна сигурност се е опитвала да „бори” капиталистическите разузнавания сред западните туристи по Южното Черноморие не само със своите сили, но и с цяла армия от администратори по хотели, таксиметрови шофьори, работниците по бензиностанциите и автосервизите, та чак до продавачите на сувенири.
Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.
Той представлява строго секретна справка относно: Работата с обществеността по линия на отделени I-во при Окръжно управление на МВР Бургас през 1965 г.
От документа се разбира, че ДС е предала на партийни комитет в Слънчев бряг доклад за методите на „капиталистическите разузнавания”, която е бил изнесен пред общо над 2000 служители и работници с „голям интерес”.
ДС е провеждала беседи с гореизброените служители от хотелските администрации, със шофьорите на таксита, обслужващия персонал по бензиностанциите и автосервизите, както и с продавачите на сувенири.
Не е подминат и персонала на къмпингите „Каваците” и „Аркутино”, а също така и този в Международния младежки лагер край Приморско. Архивите на Държавна сигурност крият много информация за това по какъв начин репресивният апарат на БКП е създавал и реализирал специални операции, които да прототипите на днешните фалшиви новини.
Става въпрос за т. нар. активни мероприятия, чиято цел е да дезинформира определена институция, група, кръгове или държавно ръководство.В документи на областните дирекции на МВР по онова време присъстват изключително стряскащи данни за престъпността – например че дирекция "Национална милиция“ регистрира 12 убийства само за месец ноември 1988 г? Или че убийствата на година са достигали стойности от около 200 на година(240 през 1985 г.), нещо, което отново присъства сред документооборота на Министерството на вътрешните работи по онова време, включително и е докладвано с гриф "строго секретно“ в ЦК на БКП?
Така в справка до Тодор Живков от 1987 г. се докладва – за един месец са извършени 44 умишлени убийства и 77 изнасилвания(само за месец!). През август същата година – 21 умишлени убийства и 18 изнасилвания. Само в Сливен за 1986 г. са извършени 15 умишлени убийства.
Нито едно от тези престъпления не получава отзвук в медиите и всички стават предмет на информационното затъмнение.
Общо 42 лица, участвали в приватизацията през 1995 г. по време на еднопартийния кабинет на БСП начело с лидера ѝ Жан Виденов, са с принадлежност към тоталитарните комунистически служби.
Това установи Комисията по досиетата при проверката на приватизацията за конкретната 1995 г.Комисията по досиетата разкри още 35 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, които са заемали или заемат различни ръководни длъжности в дружества с 50 на сто или повече държавна участие, чийто принципал е Министерството на икономиката
Това е седмото решение по линия на дружествата към Министерството на икономиката, което Комисията по досиетата обявява.
През миналата година тя огласи общо три проверки на държавни фирми към Министерството на икономиката. При първата бяха разкрити 136 агенти, при втората – 45 сътрудници, а при третата – 69 сътрудници. Тази година Комисията излезе с три решения, с които бяха разкрити съответно 59, 56 и 43 сътрудници.
Така общият брой на разкритите сътрудници на ръководни постове в дружества на Министерството на икономиката вече надхвърли 450 агенти, включително с последното решение.
Броят им е много повече, ако към тях се прибавят и починалите лица, които Комисията е установила като сътрудници, но не ги обявява, тъй като това не е разрешено от закона за досиетата.
По този показател фирмите към Министерството на икономиката заемат второ място по брой на сътрудници на тоталитарните служби, заемали или заемащи ръководни постове в българските институции, като първото място се държи от МВР.
С новото решение Комисията по досиетата е установила общо 53 души с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА. От тях е обявила данните за 35 лица, а останалите 18 са починали (решение №2-1656 от 27 юни 2019 г.).В част от новите учебниците по история за 10 клас не само липсват основни факти и събития за периода на комунистическия режим у нас (1944-1989), но манипулациите продължават на места и в частта, посветена на историята на периода към демокрация след 1989 г., която също присъства в новите учебници.Сега едно признание на ПЕТЪР МЛАДЕНОВ на пленума на ЦК на БКП на 11 декември 1889г. Обективната оценка на социално-икономическото състояние на страната трябва да започнем с извода, че предишното ръководство ни остави в наследство един прогресиращ икономически спад.
... Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободно конвертитуема валута. Брутният дълг на държавата в конвертируема валута надхвърли 10 млрд. долара.
... Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута. Само лихвите, които трябва да плащаме за тях, ще възлизат през следващите шест години на 4-4,5 млрд. долара. Ако не променим нещата, над половината от годишните ни валутни постъпления ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погасяванията ще погълнат и значителна част от прираста на националния доход.
... Като цяло можем да говорим за относително, а в някои случаи и за абсолютно намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската икономика. В основата на тази заплашителна тенденция лежат сериозни инвестиционни грешки през последните две десетилетия. Същевременно трябва да отбележим, че ние сериозно изостанахме в технологичната област, в качеството на стоките и тяхната надеждност.
Казаното потвърждава извода, че народното стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад.
... Именно през тези години бяха изградени мощности, които днес не дават нито печалба, нито валута, но затова пък тежат като воденичен камък на шията на националната икономика. Става дума за обекти, които издържа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е силно нерентабилен, струва на бюджета над 1,2 млрд. лева. Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леялните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламираното обновление на химическите заводи в Девня.
... Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аграрно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство. От традиционен износител България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фураж и други селскостопански стоки за стотици милиони долари. Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното – откъсна структурата на българската икономика от естествените й природно-климатични условия, унищожи традиции и култура, създавани с векове.
Създадоха се привилегии в социално, професионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределението доведе до противопоставяне и съзнателно разпалване на антагонизъм между различни групи, като работници и селяни, работници и интелектуалци. Тези извращения убиваха вярата у много хора, пораждаха у тях безверие и цинизъм. Живият интерес към труда, чувството за дълг отстъпваха място на потребителско отношение към живота. Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на "икономика в сянка", за най-различни мафии.
... Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отровени и черни от замърсяване, въздухът в редица градове направо е опасен за здравето.
...Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да характеризираме като прединфарктно състояние" Сега признаията на ТОДОР ЖИВКОВ :
В разпитите си пред Главна прокуратура по дело №/1990 г. Тодор Живков, генерален секретар на БКП 1954-1989 г., министър-председател 1962-1971 г. признава: „Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз.И накрая, понеже говоря откровено, искам да подчертая, че тази политика за тогавашните условия беше правилна, но започна да ражда своите парадокси и противоположности. Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически." Признанията на ГРИША ФИЛИПОВ : В разпитите си по дело №4/1990 г. Гриша Филипов, министър-председател на НРБ 1982-1985 г., завеждащ икономическия сектор в ЦК на БКП, признава:
“С решение на Януарския пленум през 1950 г. у нас се сложиха основите на тоталитарната система на управление на страната, оформи се командно-административната система на управление. Тези принципи бяха заимствани от Съветския съюз на Петия конгрес на партията (1948).
Още оттогава насам у нас беше подценен пазарът и пазарната икономика. Фактически по този начин се отричаше ролята на пазара. Взаимоотношенията между социалистическите страни не бяха пазарни.
Не можахме да изградим и пазар вътре в страната. От тази гледна точка управлението на нашата икономика от самото начало се осъществяваше с помощта на административно-командни средства и методи.
Ние имахме пари, имахме цени, имахме кредити, имахме печалба, но всичко това беше категория без съдържание. Това беше дефектът на тази система. Безспорно отговорност за това положение носи цялото партийно и държавно ръководство.” Признанията на СТАНКО ТОДОРОВ : В показанията си по дело №4/1990 г. Станко Тодоров, министър-председател на НРБ 1971-1981 г., признава:
“Нашата промишлена продукция трудно пробиваше на международните пазари, защото не беше на необходимото техническо и технологично ниво.
През целия период растеше делът на предприятията от тежката промишленост и ставаха структурни промени, които не винаги бяха съобразени с реалните възможности на България. Беше допуснато увлечение в развитието на тежката промишленост в ущърб на останалите отрасли.
Форсирането към коопериране на селското стопанство в планинските и полупланинските райони беше една грешка. Аз по това време отговарях за селското стопанство. А кой е решавал тогава – то се знае. Инициативата беше на първия ръководител в страната Тодор Живков.
А моята отговорност се състои в това, че не се противопоставих. Положението на страната не беше благоприятно. Слабото развитие на промишлеността и кооперирането в селското стопанство, макар и при слаба механизация, освободиха много работна ръка и имаше безработица.
А в самото селско стопанство поради ниските изкупни цени трудоденят се заплащаше ниско. Налице бяха сериозни икономически трудности. От българския народ не можеше да се скрие изостаналостта на селското стопанство, тъй като тя беше очевидна за всички.” Признанията на ГЕОРГИ АТАНАСОВ : В показанията си пред прокуратурата по дело №4/1990 г. Георги Атанасов, министър-председател на НРБ 1986-1990 г., признава:
“Икономиката беше поставена в един процес на непрекъснати реорганизации и то в една обстановка, когато тя вече беше в дълбока криза. От 1986 г. ние се оказахме с празни ръце – нямаше какво да изнасяме, за да получим валута.
Аз съм дълбоко убеден, че една от грешките на нашата икономика е нейната едностранна насоченост и обвързаност. Ние фактически скъсахме всички мостове освен този, който ни свързва със СИВ.
България понесе всички последици от трудностите, които изпитваше съветската икономика и икономиките на другите страни - членки на СИВ.
И затова, когато в Москва кихнат, ние вече сме болни от грип. Когато в Москва завали, ние вече трябва да сложим ботушите.”
Накратко да добавя още факти за комунизма - окупаторите изнесоха пенсионния фонд,има документирани 3 фалита на България,от златния резерв за 45 години е изнесено над 30 тона злато,България не участва в плана "Маршал" за възстановяване на Европа от ВСВ,заради Георги димитров и по нареждане на "господарите" от Москва... Преди 9-ти септември в училищата широко се е изучавал старобългарски език, точно както в съвременна Гърция продължава да е на почит старогръцкият. Правописът и правоговорът са вземали предвид македонския диалект. Благодарение на това, азбуката ни е била уникална и лесно разпознаваема, подобно на гръцката, заради буквите ѣ и ѫ. След правописната комунистическа предателска реформа от 1945-та година по диктат на Кремъл,тя е превърната просто в орязана версия на руската.Още кратки документални констатации на БАН и доц. Даниел Вачков - от 1989г. до сега построихме 6-7 комунистически Българии ! ; 1963-1964г. когато сме в първото предфалитно състояние Живков и БКП засекретяват данните за макроикономиката - БВП,бюджет,външен дълг и т.н,след това всички данни от всякакъв вид за просперитет и развитие по КОМУНИСТИЧЕСКО В БЪЛГАРИЯ СА БИЛИ МАНИПУЛИРАНИ ! ТОТАЛ ЩЕТА ! ; Химическото предприятие в Димитровград е работило на загуба през комунизма,стигаща 40 милиона на година ! ; Заради небезопастност на труда в КОМУНИСТИЧЕСКА България почти всеки ден по 2ма работника не са се прибирали,или малко над 600 на година ! ; Загубите за единица продаден мотокар са от 1000 до 2500 долара ! ; Много голяма част от производството което сме имали като цяло,не е можело да покрие производствените разходи,заради ниско качество или неконкурентоспособност ... на всеки 100 лв инвестиция сме губили по 1-2 лв ; Стигнало се е до парадокса,колкото повече произвеждаме,толкова повече да губим !!! Ето ви една статистика, която обяснява в голяма степен, това което наблюдаваме като "човешки матрял".
След 9. 9. с кървав преврат на власт идват novi homines, новите хора от така наречената „пролетарска” интелигенция. За сведение: по данни, изнесени на Петия конгрес на БКП, проведен през 1948 г., 7% от партийните членове са неграмотни, с начално образование – 45%, със седемгодишно образование – 30 %, с непълно средно образование – 6%, със средно образование 7%. Около 5% с незавършено висше образование, а само 2% имат завършено висше. (Проф Диню Шарланов, „История на комунизма в България”, том 1.)” ПО ВРЕМЕТО НА КОМУНИЗМА БЕШЕ ИЗВЪРШЕНО И НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДСТЕЛСТВО СРЕЩУ МАЙКА БЪЛГАРИЯ : По време на посещение в Москва през август 1962 година Тодор Живков излага пред Никита Хрушчов идеята си за присъединяване на България към СССР като 16-та съветска република
През 1963 г. Тодор Живков предлага България да стане 16-та република на СССР и така да заличи напълно националният си суверенитет и независимост.Въпросът за присъединяването на НРБ към СССР се обсъжда на пленум на ЦК на БКП на 4 октомври 1963 година. Ето част от изразените мнения.
Академик Тодор Павлов, една от най-мракобесните фигури в историята на българската наука и култура, е категоричен: "няма смисъл да се провежда референдум...Трябва партията да проведе такава кампания, че...да няма никакво колебание сред народните маси и решението за присъединяване към СССР да се приеме единодушно”.Димо Дичев, завеждащ "Външна политика” на ЦК на БКП, заявява: "Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание". И кой казва това? Дичев, като началник на отдел "Държавна сигурност" в МВР, е един от организаторите на масовите убийства след 9-ти септември. След него се изказва терористката Цола Драгойчева. Същата, която участва в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов и която откровено признава: „За всяка „работа” получавахме добри пари”. „Работа” тя нарича убийствата извършвани от нея и преди и след 9-ти септември 1944 г. Сега, през 1963 г. тази варварка е председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. И казва: "Още веднъж споделям възторга ...за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз". И в Бяла Слатина има паметник на тази национална предателка!
Директорът на Народната милиция след 9-ти септември Раденко Видински се вижда в чудо, какво повече да каже.Той целият е също в кръв. Ръководил е терористичните групи наричани „тройки”. И казва: „...не с една, не с две, а с пет ръце, ако имам, ще подкрепя предложението час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи". След него е Лъчезар Аврамов, по-късно министър на икономиката и вицепремиер: "Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз".
Идва ред на...спомените. Димитър Димов припомня: "Идеалът на Георги Димитров бе България да стане член на семейството на великия Съветски съюз. С предложението на другаря Тодор Живков, ние започваме фактически да осъществяваме тази мечта." Този „мемоарист”, с псевдоним „бай Даню”, е автор на “Правилник за партизанските дружини”– ръководството за организация на червените терористи. Тук се налага да поясня на някои "тъпанари", че в цял свят понятието „партизани” се употребява за „борци в тила на врага”. Тоест, собствената държава е окупирана от чужда държава и те, „партизаните”, водят борба срещу чуждия окупатор. Но Царство България не е било окупирана държава. Имали сме държавен глава, правителство, работещ парламент, дипломатически корпус, включително и съветски посланик. България е свободна и независима държава, с пазарна икономика, с права и свободи на гражданите, българските граждани свободно пътуват и учат в Европа, има частен бизнес, стабилна банкова система, българският лев е "златен", хората имат добри доходи, свои кооперации, независими граждански организации и сдружения, България е член на Обществото на народите. Левите писатели и поети се скъсват да издават книжки, вестници и списания. Нашите държавници и политици успяват да не допуснат българи да загиват по фронтовете на най-кръвопролитната световна война, спасяват и всички български евреи в държавните граници от унищожение. Затова и тези, които воюват срещу България са не "партизани", а терористи подпомагани и дори изпращани, от чужда държава – СССР. Това са българи, поставили се в услуга на чуждата държава СССР. Българи, които избиват българи.
И през 1963 година те вече са „навити” да закрият напълно нашата държава като я предадат цялата на Съветския съюз.
Тодор Живков, лидер на БКП и министър-председател по това време, слуша на Пленума изказванията на своите другари, кефи се, драго му е и отсича:
„Ние няма да правим сливане със СССР от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.” НЯМАМ МЯСТО ДА ОТДЕЛЯ ВНИМАНИЕ ЗА НИЗОСТИТЕ,САДИЗМА И ДИВАШКИТЕ УБИЙСТВА НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ-ШУМКАРИ И НАДЗИРАТЕЛИ ПО ЛАГЕРИ И ЗАТВОРИ - УБИЙСТВА НА БРЕМЕННИ,РЯЗАНЕ НА ЖЕНСКИ ГЪРДИ И МЕСА ДОКАТО СА ЖИВИ,ЗАПУШВАНЕ НА УСТИ С ПАРЧЕТА МЕСО,УДАРИ В ГЛАВИТЕ С ЛОПАТИ И ЧУКОВЕ,ДЕТСКИ ГАВРИ И УБИЙСТВА И ИЗНАСИЛВАНИЯ,РЯЗАНЕ НА УШИ НА ЖЕНИ,ДРАНЕ НА ЖЕНИ,МАСОВИ ИЗНАСИЛВАНИЯ,НАТЪПКВАНЕ НА ТОЯГИ НА ЖЕНИ ПРЕЗ УСТАТА,ДОКАТО НЕ ИЗЛЯЗАТ ВЪТРЕШНОСТИТЕ ПРЕЗ АНУ.А,ИЗБОЖДАНЕ НА ОЧИ,ИЗТРЪГВАНЕ НА ЕЗИЦИ И ЗЪБИ,РЯЗАНЕ НА ГЛАВИ ДОРИ И НА СВОИТЕ ЗА ДА НЕ ПРЕЧАТ И ВСИЧКО НАЙ-ГНУСНО КОЕТО СЕ СЕТИТЕ,ТИПИЧНО В "ГЕРОЙСКИЯ(ОБИРИ НА МАНДРИ И ДОБИТЪК,УБИЙСТВА)" ШУМКАРСКИ КОМУНИСТЧЕСКИ СТИЛ !ВСИЧКО ТОВА РАЗБИРА СЕ С УТОЧНЕНИЕТО,ЧЕ КОМУНИЗМА ЗАБРАНЯВАШЕ И ПРАВОСЛАВИЕТО,НАД 120 СВЕЩЕНИЦИ СА УБИТИ ОТ ШУМКАРИ И "НАРОДЕН СЪД" - ГОРЕНИ ЖИВИ,РАЗПЪВАНИ НА КРЪСТ,ИЗМЪЧВАНИ И РАЗСТРЕЛВАНИ-САТАНИНСКО НАЛИ?!!!НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ НАЙ-ВАЖНОТО УБИТИТЕ И РЕПРЕСИРАНИ 300 ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ЗА 46 ГОДИНИ В БЪЛГАРИЯ !!! ИМА ОЩЕ МНОГО ДАННИ,КОИТО НЯМА ДА ИЗПОЛЗВАМ,ЗАЩОТО СТАНА ПРЕКАЛЕНО ДЪЛГО,НО ВСЕ ПАК,ЗА КОЙТО ПРОЧЕТЕ - " ТОВА Е БОЛШЕВИШКИЯ КОМУНИЗЪМ,ТОВА НИ ДОВЕДЕ 9ТИ СЕПТЕМВРИ !!! НАЙ-ГОЛЕМИТЕ НИЩОЖЕСТВА И ПРЕДАТЕЛИ СА "ХОРАТА",КОИТО ПОДКРЕПЯТ ТОЗИ АНТИБЪЛГАРСКИ И АНТИЧОВЕШКИ БОЛШЕВИШКО-БАШИБОЗУШКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ СТРОЙ С РУСКИ ОТЕНЪК" !!! Правата на поста са на групата "русия враг номер 1 на българската държавност и ЕС" и Александър Димов !
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
На 5 септември 1944 г. Съветският съюз обявява война на България без тя да е воювала срещу СССР и е запазила дипломатическите отношения по време на Втората световна война и след като е обявила неутралитет., както и става.
Три часа след като СССР обявява война на България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха и иска от Съветския съюз примирие. Москва отказва. На 6 септември България обявява война на Германия, която влиза в сила на 8 септември, за да може да се изтеглят българските войски от Македония.
Сталин окупира страна,която е във война с Гврмания!!! В същото време, когато на 8 септември 1944 г. червената армия нахлува в България, тя вече се намира във война с Германия, но това не се оказва от значение за Сталин.Окупацията на България от Съветския съюз е основна предпоставка за извършването на преврата на 9 септември 1944 г., чрез който БКП влиза във властта, за да превърне България в сателит на СССР за следващите 45 години с цената на неоправдан терор и репресии над българския народ.ОКУПАЦИОННИЯ РЕЖИМ НАЛОЖЕН от Съветския съюз на 8ми септември,чрез съответен орган - СКК ( Съюзна контролна комисия ) с председател началник щаба на ТУФронт ген-полк. Сергей Бирюзов,които ОТНЕМАТ възможността на България да води самостоятелна политика ни вкарва в последната фаза на войната,праща 450 хилядна българска войска и дава над 32 000 жертви срещу Германия (убити и ранени). Стопанските загуби на страната възлизат на около 2/3 от националния доход на България през 1945 г. Въпреки това,ние сме третирани като несъюзна държава и като победени в тази война,по настояване на Сталин на Парижката мирна конференция !!! През 1946г. агента предател на ссср и един от виновниците за окупацията на България - генерал Иван Маринов ще се бие в гърдите пред българския дипломат в Париж - Евгений Силянов,че под негово командване са ранени и убити 30 хиляди български войника във войната срещу Германия . За капак главния обвинител на т.нар. "Народен съд" Георги Петров ще се хвали в доклада си до ЦК на БРП(к) ,че не са осъдили на смърт само тези български офицери,които "са се укрили на фронта"... Каква пародия и предателство,войниците жертвали се и воювали за България,накрая са избити от съветско-комунистическите марионетки в България !!! Сега ще ви запозная с някой свиделства за това как е преминала окупацията на България. На 9ти септември дежурния офицер от 10ти конен полк подпоручик Петър Добрев Петров посреща съветската команда да предаде личното си оръжие с думите : "Български офицер не предава оръжието си" след което се самоубива пред смаяните съветски командири . Този достоен жест,както и съпротивата 5ти дивизионен артилерийски полк,където артилеристите недвусмислено насочват оръдията си срещу съветските команди по разоръжаване,десетилетия бяха укривани от комунистическите васали на Кремъл в България . След 9ти септември комунистическите власти в България унищожават множество паметници с имената на загинали български войници и офицери - българи,евреи,турци и т.н ,воювали рамо до рамо за България срещу чужди,включително и руски агресори !!! Към това трябва да се прибавят и едни от най-геройските ни фамилии и личности,които са репресирани и избити от червената терористична и антибългарска власт - войводата Тане Николов,ген.Владимир Вазов и семейството му,семейството на Райна Попгеоргиева,внука на Бачо Киро - Теодоси Даскалов,генерал Иван Вълков,синът на Борис Дрангов - Кирил Дрангов,Внучката на баба Тонка е разстреляна със съпруга си 2 срещу 3 ноември 1944 г. край Русе,племенникът на Иван Вазов - д-р Иван Кирков Вазов е осъден на смърт от т.н. Народен съд... Друго свидетелство от Шумен при окупацията е на войникът от 10ти конен полк Иван Николов от с.Вехтово - "Някой наши офицери не искаха да си дават оръжието,но съветските войници ги заставиха да легнат по очи на земята и ги обезоръжиха". Така е в целия гарнизон . По онова време личното оръжие на българските офицери се е заплащало от тях самите и е било тяхна лична собственост . Всъщност това решение идва Върховното съветско командване и от българските му сътрудници начело с Георги Димитров,тъй като офицерството в България е считано за една от основните опори на държавността у нас и следователно - за голям враг на предстоящата съветизация на страната . Извършената по-късно безумна и жестока разправа с българското офицерство,скед като най-напред е било използвано като пушечно месо в т.нар "Отечествена война" срещу немските войски,потвърждава че това е било планирано . Ето откъс от спомените на родения през 1923г. Рачо Рачев ,подполковник от запаса,който е бил дежурен по дивизия в тези драматични дни между 7ми и 9ти септември 1944г. : "Срещата премина превъзходно. Ляха се водки от бензиновите бидони. Но на следващия ден щабът бе обграден с тежки танкове ,а през портала на 7ми пехотен Преславски полк ,срещу щаба му беше насочено оръдието на лека танкета. Почти веднага след това в щаба влязоха същите съветски офицери ,които бяха на другарска вечеря късно през ноща и проведоха ритуала на пленяването на Шуменския противников гарнизон. Обезоръжени,бяхме обявени за пленници и събрани в една стая на щаба под охрана и без храна" . Рачев отбелязва още : "В 5ти артилерийски дивизионен полк нашите артилеристи обърнаха оръдията срещу порталите и не допускаха разоръжаване". По-късно естествено командирът им е разстрелян от "народната власт" ! За 9ти септември подполковника от запаса Рачо Рачев разказва,че съветския офицер,когото в спонените си той нарича "червения офицер" влязал в щаба на 10ти конен полк (сегашната сграда на Военното комендантство в Шумен) разпоредил на командира на полка да свика незабавно офицерите. Когато след сигнала те се явяват,съветския командир безцеремонно им заявил : "От днес сте пленници на Червената армия! Моля предайте личното си оръжие!" В този момент не всички офицери от 10ти конен полк са в щаба. Не е там и подпоручик Петър Петров,зашото е дежурен. Пред очите му на 9ти септември 1944г. се разиграват сцени, от които е потресен. Същия ден той чува по радиото за станалия преврат в София,обръщението на новоназначения министър-председател Кимон Георгиев и разбира,че в състава на новото правителство като министър на войната е полковник Дамян Велчев - непоправим превратаджия,осъден на смърт и впоследствие помилван от цар Борис. Подпоручик Петров е последния към когото се насочва съветската комисията по разоръжаване. В нея влизат старши лейтенант Владимир Федоренко,старши сержант Алексей Зверьов и други от съветските войски,придружават ги българските офицери - майор Иван Тодоров,подпоручик Павел Манов и фелдфебел Стефан Чобанов. В 18.30 те влизат в дежурната стая при караулното помещение на 10ти конен допълващ ескадрон и съветския офицер нарежда на подпоручик Петър Петров да предаде оръжието си. Разоръжаването на длъжностно лице,какъвто е и дежурния по екскадрон,се преживява болезнено. Всичко това се добавя към унизителната ситуация и ускорява драматичния развой,зашото офицерската чест на подпоручик Петър Петров очевидно не му позволява да се търкаля в прахоляка под дулата на вражески войници - подпоручик Петър Петров вади своя "Валтер" и с думите "Българския офицер не предава оръжието си" се застрелва в главата!!! За събитията от 9ти септември разказва друг съсед на подпоручик Петър Петров - Петър Тодоров роден през 1926г. в Шумен : "Бях стажант в общината,където кметът Иван Попов ми беше началник. На 9ти септември видях съветски войски,коли...Помня,че пред Околийското управление имаше престрелка. На улицата убиха околийския управител Васил Иванов Василев. Аз го заварих да лежи на ъгъла до книжарницата Вълчо Даскалов. Имаше изнасилвания и други убийства,извършени от съветските войници. Вечерта на 9ти септември,тъкмо когато се прибрах,отсреща пред къщата на Петър Петров дойде конска каруца. Видях и чух близките му да плачат - майка му,баща му и други. Разбрах,че са докарали Петров мъртъв. Хората коментираха,че се е застрелял в казармата. Беше вече около 20-21 часа." Ще цитирам и писмо на български войник от София - Никола до своята любима Деса : "Братушките са го ударили през просото,влизат по къщите в село,вземат си каквото им трябва и след като ги нагостят и почерпят,започват да задирят жената на стопанина. Има много случаи на изнасилване на жени и деца,и народа е трепнал много. Народа толкова много е огорчен от тях ,че всички надежди възлагани им по-рано сега се изпариха мигновено. Краднат коне,каруци и въобще каквото им попадне. Щом видят,че имаш часовник на ръката ти те спират и питат колко е часа. Ти си показваш часовника,а те го грабват и казват на нас е нужен. Ти нямаш нужда от часовник. Нощно време вдигат хората да им правят баници и колят кокошки. Въобще страшна напаст и къде ще му излезе края не се вижда. Тия хора са непросветени и вършат своеволия,каквито най-дивите племена не вършат. В Тетевен сте добре,че не са дошли още,но след като им видят истинския лик ще разберат що е болшевик. Ритат хората да спят на земята,а те спят на креватите цели облечени и с ботуши. На един мой познат от с.Надежда обезчестили жена му пред очите му,след като ги приютил и посрещнал по християнски. Започнали да дялат трески от гардероба му за подпалка на огъня. " ( писмото съм цитирал със съкращения и не цялото,понеже е твърде дълго). Ето и писмо на Георги Димитров до Сталин,което потвърждава червените башибозушки изстъпления и низости : "Писмо от Г. Димитров до Сталин, 22 септември 1944 година, относно поведението на Червената армия в България.“На редица места има случаи на насилие по отношение на местното население от страна на отделни червено-армейски военнослужещи:
1. Произволно се вземат от местното население, работен добитък, каруци, хранителни продукти и др., без да се уведомяват местните власти, и без съответното оформяне, на иззетия добитък и хранителни продукти;
2. Произволно се изземват държавни и частни моторни превозни средства, и смазочни масла и материали. Това води до проваляне на есенната сеитба.
3. Някои военнослежещи в пияно състояние влизат нощем по домовете на хората в градовете и селата с цел грабеж, а и в някои случаи – изнасилват жени и убиват мъжете им. Така например в село Дивдядово, Шуменска околия тогава, а сега Шуменска област. Наред с другите хора, е и убит, и един от старите членове на Партията. Доколкото такива произволни действия внасят голям смут сред населението, което с неописуема радост и възторг посрещна Червената армия, моля да се направи всичко възможно за тяхното по-бързо прекратяване”. Чуждестранни журналисти и кореспонденти също описват брутални насилия,изнасилвания,кражби и убийства при и след окупацията на България от ссср...някой от тях са американския чуждестранен кореспондент Чарлз Ланиус : Американският журналист Чарлз Ланиус, който е пряк свидетел на окупацията на България от Червената армия, пише, че информациите за брутални престъпления на „освободителите“ по пътя им към София и редица трагични инциденти - след грабежи и мародерства на съветски войници с насочено оръжие - бързо принуждават българските селяни да дават безпрекословно всичко, което униформените „братушки“ им поискат : "Аз видях как руснаците окупираха България. Наблюдавах как Червената армия нахлу в разрушената от войната София на 16 септември 1944г. Престоях в България осем месеца,за да видя какво става в тази окупирана от руснаците страна. Слухове за изнасилвания и грабежи идващи от провинцията предхождаха руснаците. Червената армия започна операция за събиране на храна. Селяни,които до преди часове развяваха червени знамена и крещяха приветствия,сега протестираха,когато съветските войници им грабеха прасета,говеда,коне и присвояваха храната и фуража им.Във всеки град и село на България, комунистите завзеха администрацията. Обикновени престъпници - убийци и крадци бяха освободени от затворите и назначени на постове в Юговата полиция. Същите често арестува хора,просто защото са добре облечени. Лични стари разправии с хора ,на които са им имали зъб,те разрешаваха с куршуми. Българи ми съобщиха,че почти във всяко населено място бившите полицейски началници,кметове и бирници,а в много случаи и техните заместници,са застреляни и бити до смърт. Свещенниците също. Най-беззащитните,но и най-открояващи се,те първи попадат на мушките на каскетаджиите."( свидетелствата на Чарлз Ланиус също са със съкращения ) Според шефа на Държавния архив Михаил Груев, много от най-тежките престъпления са описани в доклади до изцяло доминираната от съветското командване Съюзна контролна комисия в София. В отговор на непрестанните молби за мерки срещу неконтролируемите мародери и насилници от Червената армия, шефът на комисията ген. Бирюзов „успокоява“ с официално писмо от април 1947 г. подвластното му правителство в София. Той пише, че заради военни престъпления срещу цивилни българи, през 1946 г. са наказани 17 съветски войници със затвор между 1 и 3 години. По мнение на редица историци, унизително нищожното възмездие се дължи на два основни фактора – страхът на българите да подават оплаквания срещу жестоките и отмъстителни окупатори и на възприетата в Червената армия практика да бъдат наказвани с разстрел за „съчувствие към врага“ малкото военнослужещи, които са протестирали или са се опитвали да възпрепятстват груповите изнасилвания, убийства и грабежи на мирни граждани. Продължавам по същество с цифри за това - колко струва окупацията ни от ссср и какво представлява комунизма за България !!! Доц. Даниел Вачков е Директор на Института за исторически изследвания към БАН. Той е член на Експертния съвет към Института за изследване на близкото минало, на Издателския съвет към БНБ. Според неговото изследване съветската окупация на България струва 133 280 719 447 лв. В нея влизат над 63,2 милиарда лв разходи на България при участието и във войната срещу Германия; 30 милиарда разходи по изпълнение на примирието; определените косвени щети на над 27 милиарда лв; разходи за обезщетения,пенсии и еднократни помощи - 10,9 милиарда лв. !!! При окупацията всичко е за сметка на българската хазна и живеещи в близост до съветските гарнизони български граждани. Оповестява се,че само до 30.06.1945г. за тази цел са похарчени колосалните 23 295 922 715 лв. Изнасят се и други факти. Годишният окупационен данък,който съветската армия извлича от България,надвишава общия национален доход на страната. Над 20 000 железопътни вагона са присвоени от "освободителната армия" като "трофейни". Около 32 000 български офицери и войници загиват напразно в Македония,Югославия и Унгария,защото страната не е призната за съвоюваща. При решителното гласуване за признаване на България за такава на Парижката мирна конференция ссср гласува "против" с единствената цел да продължи да я изполва като окупирана. През март 1945г. българската страна е принудена да подпише търговско споразумение,съгласно което "освободителите" закупуват цялото стопанско производство на мизерно ниски цени,конфискуват целия резерв българско розово масло в БНБ. Налагат България да закупува метали,петролни продукти,химикали от ссср по цени далеч по-високи от международните. Прави се сравнение,че подобни договори не са сключвали "дори и империалистическите държави със зависимите народи от Азия и Африка." Има архивни материали ,от които става ясно,че окупаторите изземват къде насилствено,къде доброволно огромни количества - хранителни продукти,материали,стоки от бита и др. В списъците като конфискувани фигурират : овце и кози,коне и кобили,прасета,ечемик,овес,каруци,хамути,юзди,колички,автомобили,варели,ключове,брашно,прозоречни стъкла,порцеланови чинии,маркучи,обувки,блузи,маси,столове,цедилки,радиоапарати,юргани,тенджери,тигани,костюми,черги,кожи за обуща,будилници,огледала,бельо,бъчви,вино,музикални инструменти,готварски печки,ориз,одеяла,стенни и ръчни часовници,пишещи машини,кревати,куфари,възглавници,кофи,кюнци,панталони,пантофи,нощници,рокли,велосипеди,фотоапарати,ловни пушки и какво ли още не !!! Подобни списъци за "братско" плячкосване се пазят за почти всяка община : маси за хранене,детски обувки,железен търмък,цигулки,фураж...на тези "хора" ли издигнахме паметници ? Окупаторите разграбват и складовете на главното интендантството към Министерството на войната. От тях се изземват горива,масла моторно имущество и други ценни материали,нуждите от които за войската и страната са огромни. След това страната е принудена да купува въпросните стоки и суровини от ссср на баснословно високи цени. Автомобилен бензин който струва 24 долара за тон,ссср ни иска 42 долара. Вместо 2.60 долара за килограм тютюн,съветските търговци го купуват от България по най-много 1.50 долара за кг. Става ясно и как се появяват т.нар "съветски предприятия" в България? Конфискувани са всички германски имущества,всички стопански предприятия,основани с германски капитали,стопански складове и сгради,помещения след което се преименуват на "съветски предприятия". След анализа,че за периода от 28.10.1944г. до средата на март 1945г. издръжката на съветската армия струва 20 558 194 361 лв се оказва,че към това трябва да се прибави и взетите от БДЖ 14 000 вагона,задържани морски съдове и други моторни превозни средства,откараната в Одеса германска военна и фабрична техника и съоръжения,която страната е закупувала от Германия. Част от нея се пребоядисва и се продава отново на България. По същия начин се развиват нещата през 1946 и 1947г. Разкрива се и потулваната истина,че всички средства от всеизвестния заем за свободата от над 24 милиарда лева не са отишли за "възстановяване на народното стопанство",а за издръжката на окупационна армия. Истинска катастрофа,това говорят документите от архива на Външно министерство !!! Спиред тях най-тежко е през 1945г.,когато България издържа 600 000 съветска армия. До юни 1945г. окупационната издръжка струва 23 милиарда лева,при положение че държавния бюджет за тази година е 45 милиарда лева! Освен всичко друго "гостите" ползват безплатно наличния параходен,корабен,железопътен и автомобилен български парк,казарми и всички необходими за пребиваването им предмети от битово естество. Ежемесечно за нуждите на Червената армия се доставят 500 тона въглища,а до края на войната 5000 тона тютюн,които тя отказва да признае като търговска стока с оглед вписването и в търговския баланс между двете "братски" страни. Съветските представители припознават като военни трофеи огромно количество намиращи се в България германски и унгарски стоки и вагони. За трофеи се взимат и немските и унгарските недвижимите имущества,въпреки че военни трофеи могат да бъдат само движимите такива. Окупатори задължават и БНБ да изкупи всички налични рубли в българите. Банката ги изкупува срещу 15 лв на рубла и предава близо 5 милиона рубли на окупационните власти,при условие че съветската власт ще възстанови тяхния еквивалент в левове. Следва отказ и натиск изкупуването да продължи,БНБ предава още 2.7 милиона рубли. Най,големи апетити Москва има към българския тютюн,медни и оловни концентрати и розово масло от което изкупуват възможно най-големи количества за по 300 долара на кг,а го продават на международните борси на по 1400 долара за кг. Руснаците обещават да върнат като трофейни 2500 товарни вагона и да съдействат за издирването и връщането на други 3500. Не ги връщат,но в замяна на това продават на България 1100 веднъж и втори път 2000. От публикуван българо-съветски протокол от 1952г. се разбира,че България е принудена да откупи "съветските" т.е немските предприятия и имущества за 43 милиона лева. Сега прилагам някой факти от разсекретени архиви на ДС : Почти две години след 9 септември 1946 г. Държавна сигурност е разполагала с агенти в основните, средните и висшите учебни заведения в София.В окаяно положение са живеели деца в място в гр. Пловдив, наречено възпиталище, където са били прибрани като „морално и социално застрашени” през 1948 г., когато в България БКП установява своята тоталитарна власт.През 1951 г. са извършени общо 139 бягства от армията, от които 54,7% са от пехотните части.
През следващата година за 9 месеца са извършени 65 бягства. По социален произход най-много бягства са от средите на средно селските слоеве, следвани от бедните слоеве на селяните.
По партийна принадлежност водят безпартийните, но следвани от комсомолците, а на трето място са членове на БКП.
Военното контраразузнаване подчертава, че тези данни показват „незадоволителната политико-възпитателна работа сред военнослужещите в армията”.
Отделно в доклада на ВКР е посочена и статистика за бягствата от трудовите войски. Само за първите 9 месеца на 1952 г. оттам са извършени 104 бягства.С договора между нацистка Германия и СССР е сложен край на огромните усилия на комунистическия интернационал за мобилизация на силите в широки съюзи, фронтове и коалиции и използването на всички организационни, идеологически и психологически средства в стремежа да определи Хитлерова Германия и фашизма като основен враг.
За съюза между Сталин и Хитлер в периода 1939-1941 г. наследниците на комунизма, включително и в България, и до днес гузно мълчат и всячески избягват да коментират, тъй като този позорен акт е изключително неудобен за тезата им за борбата срещу нацизма.
Мълчанието, което настава след Пакта Молотов-Рибентроп от страна на комунистическите партии в Европа, включително и от нелегалната БКП, намира обяснение в архивите на Коминтерна, зорко пазени днес в Русия.
През 1939 г. ръководител на Коминтерна е избягалият от България след неуспешния метеж срещу властта през 1923 г. Георги Димитров.
Именно Димитров е човекът, който се обръща към Сталин след подписването на договора между нацистка Германия и СССР за указания каква да е позицията на Коминтерна и какви указания да бъдат спускани на комунистическите партии.
Секретната кореспонденция между Димитров и Сталин става достъпна през 1991 г. при разпадането на Съветския съюз. Това е времето, когато в СССР се открива пролука за достъп до някои секретни съветски архиви, които впоследствие, а и днес са изключително трудно достъпни."Армия като добре организирана сила, добре обучена, политически възпитана и осигурена с мобилизационни запаси засега още няма у нас” - това е докладвал министърът на вътрешните работи ген. Георги Цанков до министър-председателя и лидер на БКП Вълко Червенков през 1952 г.В края на 50-те години в затворите е извършвана целенасочена партийно-политическа и агентурно-оперативна дейност от репресивния апарат на БКП с цел разработването и приобщаването към „народната власт” на политически затворници.Съветската пропаганда в България е промивала мозъци с над 330 000 заглавия и тираж от 70 милиона екземпляра и то за периода от 9 септември 1944 г. до 1978 г.Документ от 1973 г. съдържа редица действия, които идеологическото управление на Държавна сигурност е набелязало тогава.
Една значителна част от тях се отнася до налагането на контрол върху репертоарите на естрадните изпълнители.В началото на 80-те години на ХХ век Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия, което е преследвало българската интелигенция за инакомислие или неодобрение на тоталитарната политика на БКП, е играло определено ролята на кадровик в сферата на културата, като е спряло назначаването на ръководни кадри на над 200 души с „вражески произход” в сферата на културата.Държавна сигурност се е опитвала да „бори” капиталистическите разузнавания сред западните туристи по Южното Черноморие не само със своите сили, но и с цяла армия от администратори по хотели, таксиметрови шофьори, работниците по бензиностанциите и автосервизите, та чак до продавачите на сувенири.
Това разкрива документ от архивите на Държавна сигурност, който desebg.com публикува онлайн.
Той представлява строго секретна справка относно: Работата с обществеността по линия на отделени I-во при Окръжно управление на МВР Бургас през 1965 г.
От документа се разбира, че ДС е предала на партийни комитет в Слънчев бряг доклад за методите на „капиталистическите разузнавания”, която е бил изнесен пред общо над 2000 служители и работници с „голям интерес”.
ДС е провеждала беседи с гореизброените служители от хотелските администрации, със шофьорите на таксита, обслужващия персонал по бензиностанциите и автосервизите, както и с продавачите на сувенири.
Не е подминат и персонала на къмпингите „Каваците” и „Аркутино”, а също така и този в Международния младежки лагер край Приморско. Архивите на Държавна сигурност крият много информация за това по какъв начин репресивният апарат на БКП е създавал и реализирал специални операции, които да прототипите на днешните фалшиви новини.
Става въпрос за т. нар. активни мероприятия, чиято цел е да дезинформира определена институция, група, кръгове или държавно ръководство.В документи на областните дирекции на МВР по онова време присъстват изключително стряскащи данни за престъпността – например че дирекция "Национална милиция“ регистрира 12 убийства само за месец ноември 1988 г? Или че убийствата на година са достигали стойности от около 200 на година(240 през 1985 г.), нещо, което отново присъства сред документооборота на Министерството на вътрешните работи по онова време, включително и е докладвано с гриф "строго секретно“ в ЦК на БКП?
Така в справка до Тодор Живков от 1987 г. се докладва – за един месец са извършени 44 умишлени убийства и 77 изнасилвания(само за месец!). През август същата година – 21 умишлени убийства и 18 изнасилвания. Само в Сливен за 1986 г. са извършени 15 умишлени убийства.
Нито едно от тези престъпления не получава отзвук в медиите и всички стават предмет на информационното затъмнение.
Общо 42 лица, участвали в приватизацията през 1995 г. по време на еднопартийния кабинет на БСП начело с лидера ѝ Жан Виденов, са с принадлежност към тоталитарните комунистически служби.
Това установи Комисията по досиетата при проверката на приватизацията за конкретната 1995 г.Комисията по досиетата разкри още 35 сътрудници на тоталитарните комунистически служби, които са заемали или заемат различни ръководни длъжности в дружества с 50 на сто или повече държавна участие, чийто принципал е Министерството на икономиката
Това е седмото решение по линия на дружествата към Министерството на икономиката, което Комисията по досиетата обявява.
През миналата година тя огласи общо три проверки на държавни фирми към Министерството на икономиката. При първата бяха разкрити 136 агенти, при втората – 45 сътрудници, а при третата – 69 сътрудници. Тази година Комисията излезе с три решения, с които бяха разкрити съответно 59, 56 и 43 сътрудници.
Така общият брой на разкритите сътрудници на ръководни постове в дружества на Министерството на икономиката вече надхвърли 450 агенти, включително с последното решение.
Броят им е много повече, ако към тях се прибавят и починалите лица, които Комисията е установила като сътрудници, но не ги обявява, тъй като това не е разрешено от закона за досиетата.
По този показател фирмите към Министерството на икономиката заемат второ място по брой на сътрудници на тоталитарните служби, заемали или заемащи ръководни постове в българските институции, като първото място се държи от МВР.
С новото решение Комисията по досиетата е установила общо 53 души с принадлежност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на БНА. От тях е обявила данните за 35 лица, а останалите 18 са починали (решение №2-1656 от 27 юни 2019 г.).В част от новите учебниците по история за 10 клас не само липсват основни факти и събития за периода на комунистическия режим у нас (1944-1989), но манипулациите продължават на места и в частта, посветена на историята на периода към демокрация след 1989 г., която също присъства в новите учебници.Сега едно признание на ПЕТЪР МЛАДЕНОВ на пленума на ЦК на БКП на 11 декември 1889г. Обективната оценка на социално-икономическото състояние на страната трябва да започнем с извода, че предишното ръководство ни остави в наследство един прогресиращ икономически спад.
... Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободно конвертитуема валута. Брутният дълг на държавата в конвертируема валута надхвърли 10 млрд. долара.
... Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута. Само лихвите, които трябва да плащаме за тях, ще възлизат през следващите шест години на 4-4,5 млрд. долара. Ако не променим нещата, над половината от годишните ни валутни постъпления ще бъдат изразходвани за погасяване на дълга. Погасяванията ще погълнат и значителна част от прираста на националния доход.
... Като цяло можем да говорим за относително, а в някои случаи и за абсолютно намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската икономика. В основата на тази заплашителна тенденция лежат сериозни инвестиционни грешки през последните две десетилетия. Същевременно трябва да отбележим, че ние сериозно изостанахме в технологичната област, в качеството на стоките и тяхната надеждност.
Казаното потвърждава извода, че народното стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад.
... Именно през тези години бяха изградени мощности, които днес не дават нито печалба, нито валута, но затова пък тежат като воденичен камък на шията на националната икономика. Става дума за обекти, които издържа цялото общество. Само Заводът за тежко машиностроене в Радомир, който е силно нерентабилен, струва на бюджета над 1,2 млрд. лева. Сериозни са последиците от строителството на някои мощности в Русе, на леялните заводи в град Раковски и дори от толкова рекламираното обновление на химическите заводи в Девня.
... Замразиха се и се унищожиха милиони декари земя. Обезлюдяването на цели райони на страната и административното закрепостяване на аграрно-промишлените и промишлено-аграрните комплекси към съответен вид продукция стесни номенклатурата на селскостопанското производство. От традиционен износител България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фураж и други селскостопански стоки за стотици милиони долари. Интензивната миграция от селото към града създаде големи социални проблеми и най-важното – откъсна структурата на българската икономика от естествените й природно-климатични условия, унищожи традиции и култура, създавани с векове.
Създадоха се привилегии в социално, професионално, йерархично и класово отношение. Произволът с механизма на разпределението доведе до противопоставяне и съзнателно разпалване на антагонизъм между различни групи, като работници и селяни, работници и интелектуалци. Тези извращения убиваха вярата у много хора, пораждаха у тях безверие и цинизъм. Живият интерес към труда, чувството за дълг отстъпваха място на потребителско отношение към живота. Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на "икономика в сянка", за най-различни мафии.
... Нашите плодородни полета са напоени с химикали, нашите бистри води са отровени и черни от замърсяване, въздухът в редица градове направо е опасен за здравето.
...Ето такава е в най-общи линии социално-икономическата ситуация в България в края на 80-те години, която образно можем да характеризираме като прединфарктно състояние" Сега признаията на ТОДОР ЖИВКОВ :
В разпитите си пред Главна прокуратура по дело №/1990 г. Тодор Живков, генерален секретар на БКП 1954-1989 г., министър-председател 1962-1971 г. признава: „Аз не твърдя, че народът е живял в изобилие – такова беше времето. Ние сме идеализирали Съветския съюз. Той за нас беше образец. И трябва да бъда сега подлец, за да кажа, че още тогава съм бил наясно какво е било положението в Съветския съюз.И накрая, понеже говоря откровено, искам да подчертая, че тази политика за тогавашните условия беше правилна, но започна да ражда своите парадокси и противоположности. Бавно, но сигурно бяхме осъдени на технологично и информационно изоставане, тъй като нашият пазар беше главно социалистически." Признанията на ГРИША ФИЛИПОВ : В разпитите си по дело №4/1990 г. Гриша Филипов, министър-председател на НРБ 1982-1985 г., завеждащ икономическия сектор в ЦК на БКП, признава:
“С решение на Януарския пленум през 1950 г. у нас се сложиха основите на тоталитарната система на управление на страната, оформи се командно-административната система на управление. Тези принципи бяха заимствани от Съветския съюз на Петия конгрес на партията (1948).
Още оттогава насам у нас беше подценен пазарът и пазарната икономика. Фактически по този начин се отричаше ролята на пазара. Взаимоотношенията между социалистическите страни не бяха пазарни.
Не можахме да изградим и пазар вътре в страната. От тази гледна точка управлението на нашата икономика от самото начало се осъществяваше с помощта на административно-командни средства и методи.
Ние имахме пари, имахме цени, имахме кредити, имахме печалба, но всичко това беше категория без съдържание. Това беше дефектът на тази система. Безспорно отговорност за това положение носи цялото партийно и държавно ръководство.” Признанията на СТАНКО ТОДОРОВ : В показанията си по дело №4/1990 г. Станко Тодоров, министър-председател на НРБ 1971-1981 г., признава:
“Нашата промишлена продукция трудно пробиваше на международните пазари, защото не беше на необходимото техническо и технологично ниво.
През целия период растеше делът на предприятията от тежката промишленост и ставаха структурни промени, които не винаги бяха съобразени с реалните възможности на България. Беше допуснато увлечение в развитието на тежката промишленост в ущърб на останалите отрасли.
Форсирането към коопериране на селското стопанство в планинските и полупланинските райони беше една грешка. Аз по това време отговарях за селското стопанство. А кой е решавал тогава – то се знае. Инициативата беше на първия ръководител в страната Тодор Живков.
А моята отговорност се състои в това, че не се противопоставих. Положението на страната не беше благоприятно. Слабото развитие на промишлеността и кооперирането в селското стопанство, макар и при слаба механизация, освободиха много работна ръка и имаше безработица.
А в самото селско стопанство поради ниските изкупни цени трудоденят се заплащаше ниско. Налице бяха сериозни икономически трудности. От българския народ не можеше да се скрие изостаналостта на селското стопанство, тъй като тя беше очевидна за всички.” Признанията на ГЕОРГИ АТАНАСОВ : В показанията си пред прокуратурата по дело №4/1990 г. Георги Атанасов, министър-председател на НРБ 1986-1990 г., признава:
“Икономиката беше поставена в един процес на непрекъснати реорганизации и то в една обстановка, когато тя вече беше в дълбока криза. От 1986 г. ние се оказахме с празни ръце – нямаше какво да изнасяме, за да получим валута.
Аз съм дълбоко убеден, че една от грешките на нашата икономика е нейната едностранна насоченост и обвързаност. Ние фактически скъсахме всички мостове освен този, който ни свързва със СИВ.
България понесе всички последици от трудностите, които изпитваше съветската икономика и икономиките на другите страни - членки на СИВ.
И затова, когато в Москва кихнат, ние вече сме болни от грип. Когато в Москва завали, ние вече трябва да сложим ботушите.”
Накратко да добавя още факти за комунизма - окупаторите изнесоха пенсионния фонд,има документирани 3 фалита на България,от златния резерв за 45 години е изнесено над 30 тона злато,България не участва в плана "Маршал" за възстановяване на Европа от ВСВ,заради Георги димитров и по нареждане на "господарите" от Москва... Преди 9-ти септември в училищата широко се е изучавал старобългарски език, точно както в съвременна Гърция продължава да е на почит старогръцкият. Правописът и правоговорът са вземали предвид македонския диалект. Благодарение на това, азбуката ни е била уникална и лесно разпознаваема, подобно на гръцката, заради буквите ѣ и ѫ. След правописната комунистическа предателска реформа от 1945-та година по диктат на Кремъл,тя е превърната просто в орязана версия на руската.Още кратки документални констатации на БАН и доц. Даниел Вачков - от 1989г. до сега построихме 6-7 комунистически Българии ! ; 1963-1964г. когато сме в първото предфалитно състояние Живков и БКП засекретяват данните за макроикономиката - БВП,бюджет,външен дълг и т.н,след това всички данни от всякакъв вид за просперитет и развитие по КОМУНИСТИЧЕСКО В БЪЛГАРИЯ СА БИЛИ МАНИПУЛИРАНИ ! ТОТАЛ ЩЕТА ! ; Химическото предприятие в Димитровград е работило на загуба през комунизма,стигаща 40 милиона на година ! ; Заради небезопастност на труда в КОМУНИСТИЧЕСКА България почти всеки ден по 2ма работника не са се прибирали,или малко над 600 на година ! ; Загубите за единица продаден мотокар са от 1000 до 2500 долара ! ; Много голяма част от производството което сме имали като цяло,не е можело да покрие производствените разходи,заради ниско качество или неконкурентоспособност ... на всеки 100 лв инвестиция сме губили по 1-2 лв ; Стигнало се е до парадокса,колкото повече произвеждаме,толкова повече да губим !!! Ето ви една статистика, която обяснява в голяма степен, това което наблюдаваме като "човешки матрял".
След 9. 9. с кървав преврат на власт идват novi homines, новите хора от така наречената „пролетарска” интелигенция. За сведение: по данни, изнесени на Петия конгрес на БКП, проведен през 1948 г., 7% от партийните членове са неграмотни, с начално образование – 45%, със седемгодишно образование – 30 %, с непълно средно образование – 6%, със средно образование 7%. Около 5% с незавършено висше образование, а само 2% имат завършено висше. (Проф Диню Шарланов, „История на комунизма в България”, том 1.)” ПО ВРЕМЕТО НА КОМУНИЗМА БЕШЕ ИЗВЪРШЕНО И НАЙ-ГОЛЯМОТО ПРЕДСТЕЛСТВО СРЕЩУ МАЙКА БЪЛГАРИЯ : По време на посещение в Москва през август 1962 година Тодор Живков излага пред Никита Хрушчов идеята си за присъединяване на България към СССР като 16-та съветска република
През 1963 г. Тодор Живков предлага България да стане 16-та република на СССР и така да заличи напълно националният си суверенитет и независимост.Въпросът за присъединяването на НРБ към СССР се обсъжда на пленум на ЦК на БКП на 4 октомври 1963 година. Ето част от изразените мнения.
Академик Тодор Павлов, една от най-мракобесните фигури в историята на българската наука и култура, е категоричен: "няма смисъл да се провежда референдум...Трябва партията да проведе такава кампания, че...да няма никакво колебание сред народните маси и решението за присъединяване към СССР да се приеме единодушно”.Димо Дичев, завеждащ "Външна политика” на ЦК на БКП, заявява: "Никога нашите комунисти не са възпитавани другояче, освен да считат, че Съветският съюз е наше отечество, че Съветският съюз е наше завоевание". И кой казва това? Дичев, като началник на отдел "Държавна сигурност" в МВР, е един от организаторите на масовите убийства след 9-ти септември. След него се изказва терористката Цола Драгойчева. Същата, която участва в ликвидирането на Никола Петков и Трайчо Костов и която откровено признава: „За всяка „работа” получавахме добри пари”. „Работа” тя нарича убийствата извършвани от нея и преди и след 9-ти септември 1944 г. Сега, през 1963 г. тази варварка е председател на Общонародния комитет за българо-съветска дружба. И казва: "Още веднъж споделям възторга ...за минаването на нашата страна в общото семейство на Съветския съюз и да бъдем една от републиките на Съветския съюз". И в Бяла Слатина има паметник на тази национална предателка!
Директорът на Народната милиция след 9-ти септември Раденко Видински се вижда в чудо, какво повече да каже.Той целият е също в кръв. Ръководил е терористичните групи наричани „тройки”. И казва: „...не с една, не с две, а с пет ръце, ако имам, ще подкрепя предложението час по-скоро да се влеем във великото семейство на съветските народи". След него е Лъчезар Аврамов, по-късно министър на икономиката и вицепремиер: "Всички поколения български комунисти, както нашите деди и бащи, така и ние самите, сме лелеели в гърдите си мечтата да превърнем нашата страна в частица от великия Съветски съюз".
Идва ред на...спомените. Димитър Димов припомня: "Идеалът на Георги Димитров бе България да стане член на семейството на великия Съветски съюз. С предложението на другаря Тодор Живков, ние започваме фактически да осъществяваме тази мечта." Този „мемоарист”, с псевдоним „бай Даню”, е автор на “Правилник за партизанските дружини”– ръководството за организация на червените терористи. Тук се налага да поясня на някои "тъпанари", че в цял свят понятието „партизани” се употребява за „борци в тила на врага”. Тоест, собствената държава е окупирана от чужда държава и те, „партизаните”, водят борба срещу чуждия окупатор. Но Царство България не е било окупирана държава. Имали сме държавен глава, правителство, работещ парламент, дипломатически корпус, включително и съветски посланик. България е свободна и независима държава, с пазарна икономика, с права и свободи на гражданите, българските граждани свободно пътуват и учат в Европа, има частен бизнес, стабилна банкова система, българският лев е "златен", хората имат добри доходи, свои кооперации, независими граждански организации и сдружения, България е член на Обществото на народите. Левите писатели и поети се скъсват да издават книжки, вестници и списания. Нашите държавници и политици успяват да не допуснат българи да загиват по фронтовете на най-кръвопролитната световна война, спасяват и всички български евреи в държавните граници от унищожение. Затова и тези, които воюват срещу България са не "партизани", а терористи подпомагани и дори изпращани, от чужда държава – СССР. Това са българи, поставили се в услуга на чуждата държава СССР. Българи, които избиват българи.
И през 1963 година те вече са „навити” да закрият напълно нашата държава като я предадат цялата на Съветския съюз.
Тодор Живков, лидер на БКП и министър-председател по това време, слуша на Пленума изказванията на своите другари, кефи се, драго му е и отсича:
„Ние няма да правим сливане със СССР от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни.” НЯМАМ МЯСТО ДА ОТДЕЛЯ ВНИМАНИЕ ЗА НИЗОСТИТЕ,САДИЗМА И ДИВАШКИТЕ УБИЙСТВА НА БЪЛГАРСКИТЕ КОМУНИСТИ-ШУМКАРИ И НАДЗИРАТЕЛИ ПО ЛАГЕРИ И ЗАТВОРИ - УБИЙСТВА НА БРЕМЕННИ,РЯЗАНЕ НА ЖЕНСКИ ГЪРДИ И МЕСА ДОКАТО СА ЖИВИ,ЗАПУШВАНЕ НА УСТИ С ПАРЧЕТА МЕСО,УДАРИ В ГЛАВИТЕ С ЛОПАТИ И ЧУКОВЕ,ДЕТСКИ ГАВРИ И УБИЙСТВА И ИЗНАСИЛВАНИЯ,РЯЗАНЕ НА УШИ НА ЖЕНИ,ДРАНЕ НА ЖЕНИ,МАСОВИ ИЗНАСИЛВАНИЯ,НАТЪПКВАНЕ НА ТОЯГИ НА ЖЕНИ ПРЕЗ УСТАТА,ДОКАТО НЕ ИЗЛЯЗАТ ВЪТРЕШНОСТИТЕ ПРЕЗ АНУ.А,ИЗБОЖДАНЕ НА ОЧИ,ИЗТРЪГВАНЕ НА ЕЗИЦИ И ЗЪБИ,РЯЗАНЕ НА ГЛАВИ ДОРИ И НА СВОИТЕ ЗА ДА НЕ ПРЕЧАТ И ВСИЧКО НАЙ-ГНУСНО КОЕТО СЕ СЕТИТЕ,ТИПИЧНО В "ГЕРОЙСКИЯ(ОБИРИ НА МАНДРИ И ДОБИТЪК,УБИЙСТВА)" ШУМКАРСКИ КОМУНИСТЧЕСКИ СТИЛ !ВСИЧКО ТОВА РАЗБИРА СЕ С УТОЧНЕНИЕТО,ЧЕ КОМУНИЗМА ЗАБРАНЯВАШЕ И ПРАВОСЛАВИЕТО,НАД 120 СВЕЩЕНИЦИ СА УБИТИ ОТ ШУМКАРИ И "НАРОДЕН СЪД" - ГОРЕНИ ЖИВИ,РАЗПЪВАНИ НА КРЪСТ,ИЗМЪЧВАНИ И РАЗСТРЕЛВАНИ-САТАНИНСКО НАЛИ?!!!НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ НАЙ-ВАЖНОТО УБИТИТЕ И РЕПРЕСИРАНИ 300 ХИЛЯДИ БЪЛГАРИ ЗА 46 ГОДИНИ В БЪЛГАРИЯ !!! ИМА ОЩЕ МНОГО ДАННИ,КОИТО НЯМА ДА ИЗПОЛЗВАМ,ЗАЩОТО СТАНА ПРЕКАЛЕНО ДЪЛГО,НО ВСЕ ПАК,ЗА КОЙТО ПРОЧЕТЕ - " ТОВА Е БОЛШЕВИШКИЯ КОМУНИЗЪМ,ТОВА НИ ДОВЕДЕ 9ТИ СЕПТЕМВРИ !!! НАЙ-ГОЛЕМИТЕ НИЩОЖЕСТВА И ПРЕДАТЕЛИ СА "ХОРАТА",КОИТО ПОДКРЕПЯТ ТОЗИ АНТИБЪЛГАРСКИ И АНТИЧОВЕШКИ БОЛШЕВИШКО-БАШИБОЗУШКИ КОМУНИСТИЧЕСКИ СТРОЙ С РУСКИ ОТЕНЪК" !!! Правата на поста са на групата "русия враг номер 1 на българската държавност и ЕС" и Александър Димов !
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
Комунизма е доказано психическо заболява...
Въоръжени путински терористи нападнаха п...
КАК ЧЕРВЕНИТЕ ФАНАТИЦИ ОТРЯЗАХА ГЛАВАТА ...
Въоръжени путински терористи нападнаха п...
КАК ЧЕРВЕНИТЕ ФАНАТИЦИ ОТРЯЗАХА ГЛАВАТА ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 12
