Спомняме ли си за поробения български народ какво е значело свобда и собствена държава ?! Спомняме ли си колко хора са дали живото си и напоили с кръвта си родната земя за да я има днес свободна България?! Но какво правим ние, техните предци с държавата която име днес и то благодарение на тяхната борба и саможертва. Оценяваме ли по достойнство това което имаме днес ?! Знаем ли каква е цената му ?! Защото тя е прекалено голяма. Тя е прекалено жестока. Сами съсипваме собствената си държава. Ние предадехме идеята за която те загинаха, предадохме завета който ни оставиха. А той е България. За мен днешното полжение е еднакво с това под турското робство. Един ден преди честването на годишнината от Априлското въстание аз твърдя че днес пак сме роби. Роби сме на безразличието. Роби сме на страха. Роби сме на обещанията. Роби сме на монополистите, на банките и на политиците които не спират д ни ограбвати мамят. И най - накрая роби сме на късата памет. През утрешния ден трябава да си спомним за следното. Че нашите предци платили с кръвта си така желаната свобода за целия български народ умряха за да живеем в собствена свободна държава. Да живеем, не да бягаме и да се оплакваме от нея, защото държавата, това сме ние хората, държавата я правим ние хората. На нас завещаха да изградим тази свободна държава, да живеем и да работим в нея, да създаваме семейства и да се развиваме в нея. Хората загинали за свободата на България ни завещаха да бъдем обединени защо само така можем да вървим напред. Те ни завещаха и посланието че промяната може само и едниствено да тръгне от нас, обикновените хора. Това ни завеща и Левски, баз усилията на който априлското въстание не било възможно. Така че утрешният ден е повод да си спомним кои сме, защо сме тук и какво можем да направим ако се обединим.

Добре казано!
Поздрави!